Кандидатурата на Лаура Кьовеши за главен прокурор на ЕС хвърли камък в европейското блато.
Трудно е да се повярва, че тази млада жена - бивш главен прокурор на специализираната румънска агенция за борба с корупцията, се превърна във флагман на антикорупционния фронт в северната ни съседка, а сега предизвика такава вълна от разнопосочни реакции в структурите на Европейския съюз и държавите членки. Причините са най-малко две.
Едната е, че за пръв път Европейският съюз избира фигура с подобни широки правомощия и от действията на първия главен европрокурор зависи доколко ще бъдат оправдани очакванията на европейските граждани за еднозначно върховенството на закона и европейското право, върху цялата територия на съюза. Защото за никого не е тайна, че в Европа, макар и не твърде видимо, съществува сериозен разнобой между политически интереси и тенденции, често завоалирани зад любезни антрефилета и ръкостискания. Политическите и икономически колизии, изкристализирали с времето, в момента са на път да разкъсат издълбоко тъканта на европейската идея за равноправие, свобода и общи мирогледни ценности. На фона на мощната мигрантска експанзия, рестарт на стари и нови имперски амбиции и ексентрични джендър идеи. И в контекста на едно презадоволено, приспано и загубило немалка част от гражданската си енергия общество, с изтъняваща за ужасите от войните памет.
Втората причина е самата Кьовеши, която за петте си години като главен прокурор в Националната агенция за борба с корупцията на Румъния предизвика фурор, с повдигането на обвинения срещу министри, депутати и други влиятелни фигури, довели до отнемането на имущество за три милиарда евро. Последвалата ответна реакция, включваща промени в румънското законодателство и съдебна власт, ред политически хватки и опити за неглижиране и очерняне на Кьовеши, предизвика консолидиране на гражданската активност на румънците и изостряне на антикорупционната им чувствителност. В резултат на това Румъния се разтресе от многохилядни протести в подкрепа за Лаура Кьвеши и срещу корупцията по високите етажи на властта.
Явлението "Кьовеши" обнадежди за истинско лидерство в Европа и доказа, че битката за законност и справедливост, срещу грабежа на обществени ресурси и права все още не е загубена. "През цялото време в цялата си дейност бях независима и спазвах законодателството. Резултатите ми говорят за мен. В работата ни с колегите разследвахме членове на всички партии, а не само на една. Разследвахме и богати хора с влиятелни позиции, и това беше, защото бяхме независими. Много е важно да кажа, че независимостта беше гарантирана от закона. В момента обаче има опити тя да се ограничи. За да се разследва корупцията по високите етажи на властта или измамите с еврофондове, е много важно да има независимост", заяви Лаура Кьовеши по време на изслушването в Комисията по бюджетен контрол в Европейския парламент.
Изслушванията и гласуванията в Европарламента за европейски главен прокурор се оказаха лакмус за антикорупционните нагласи във висшия законодателен орган на Европейския съюз. Те изсветлиха и част от подводните фракции по интереси в него и оголиха съществени проблеми в някои от държавите членки, като България и Румъния например. Оказа се, че страната ни неотклонно е гласувала против кандидатурата на Кьовеши при досегашните изслушвания в комисиите на Европейския съюз и Европейския парламент, еднопосочно и синхронно. Което означава, че въпреки декларираната разнородна политическа ориентация, представляващите България в Европа изпълняват инструкции от един команден център. Независимо от театралните партийни крамоли за вътрешна употреба, с които ни заливат ежедневно. Осъществяваната под сурдинка подкрепа на България за компрометираното румънско правителство е тъжна и жалка гледка, и издава степента на примитивизъм на родното политическо мислене. Арогантното поведение на правителството в Букурещ, с напъните му да осуети следващите стъпки на Лаура Кьовеши към поста на европейски главен прокурор, явно импонират на управляващите у нас. Впрочем, фабрикуването на обвинения и съдебни дела срещу неудобните в подходящия момент (каквато тактика се прилага в момента спрямо Лаура Кьовеши), може и да е обичайна практика в България и Румъния, но е твърде неприемлива за голяма част от държавите членки на Евросъюза.
Подобна практика едва ли ще бъде толерирана и от създаващата се единна европейска прокуратура. Тя ще има правомощията най-вече в провеждането на разследвания и наказателни преследвания за престъпления срещу бюджета на ЕС - измами, корупция, изпиране на пари, трансгранични измами с ДДС и др. Но очакванията, които ѝ се възлагат, са още по-големи - заради общото усещане за импотентност на европейските институции, призвани да бранят постамента на европейската идея, принципите за законност, справедливост и солидарност. Днес обаче девалвиралите европейски структури често биват припознавани като инкубатор на бюрокрация, привилегии и нонсенс.
Евробюрократите едва ли си дават сметка, че дефицитът на справедливост и законност (маскиран зад заучени постановки и фрази, но осезаем за хората), е нещо като термоядрена реакция с дълъг срок на разпад. Този дефицит може да взриви цялата европейска конструкция и дори цивилизация, предвид протичащите глобални процеси на миграция и технологична трансформация. В тази геополитическа тектоника, единствено поемането на смела и реална политическа отговорност и неотклонната лоялност към законността могат да бъдат компас и стожер на ценностите и хуманитарните постижения на Обединена Европа. Отсъствието на упование в законността би хвърлило Стария континент в хаос и безвремие, каквито са обичайните симптоми на всяка историческа катастрофа.
Не е нужно да се взираме надалеч, за да проследим последствията от липсата на законност, демокрация и справедливост. Те са навсякъде около нас, в България. Понякога под формата на смразяваща икономическа разруха или потресаваща човешка безизходица, понякога във вид на уродливо правораздаване, законотворчество и обсебване на национални ресурси.
Дали управляващите у нас се страхуват от избора на Лаура Кьовеши за главен прокурор на ЕС или тяхното поведение е реверанс към себеподобните в Румъния? По-скоро второто. Разпищоленият балкански модел на необуздана корупция, дефилира почти без задръжки и на европейската сцена… Освен това не е трудно да се досетим, че дори и да спечели в състезанието за поста, амбициозната румънка челно ще се сблъска с една подмолна, добре смазана машина за гешефти на най-високо равнище във все по-декоративния Евросъюз. Не е тайна, че в рафинирания cirkulus vitiozus на европейския управленски елит циркулират мощен лобизъм, трансфер на корупционни схеми и договорки на тъмно, често инспирирани от престъпни мафиотски структури и апетити. Очевидно е, че една румънска прокурорка, колкото и храбра, компетентна и умна да е тя, не би могла да се справи с това огромно кълбо от зависимости и проблеми… Освен ако зад нея не застане общ фронт от европейски граждански структури, решени да противостоят на центробежните и разрушителни тенденции. Но – това е малко вероятно, предвид култивираната с години индиферентност на средностатистическия европеец към нещата извън личното му житейско пространство. По-вероятно е опитните европейски играчи да се опитат (и да успеят) да опитомят Кьовеши, като едновременно с това я припознаят за свое знаме в борбата за защита на европейския фиск и ценности.
Съществува, разбира се, и опцията един от другите двама кандидати за висшия прокурорски пост в Евросъюза да спечели надпреварата, макар да няма постиженията и адмирациите, с които се ползва Лаура Кьовеши. Това развитие също би било доста показателно за разположението на силите и влиянието на тенденциите. И би било ярка демонстрация на надмощие срещу покълващите, нестройни гласове на осъзнаващите се будни и млади в Европа.
Залогът и очакванията са твърде големи, защото Европейската идея е на кръстопът. Някой трябва да ѝ върне нейната жизнеспособност, истинност и автентичност. Може би ключът към това завръщане се държи от една млада и решителна румънка – Лаура Кьовеши.
Всъщност, и друг път в европейската история личностите са изправяли Европа. Връщали са достойнството на държавите и хората на стария континент…
След поредния ишиас.
Автор: Мариана Иванова
