Когато вместо допълнително парче пица, властта се кани да стриже гражданите с нови данъци, какъв ли може да е тогава резултатът от вота? Наесен този въпрос ще се материализира в законопроекта за държавния бюджет за 2021 година и в промени на данъчните закони.
Още: Здравословни ли са наистина алтернативите на захарта?
Още: Германия ли е виновна за високите цени на тока в Европа
Една от тези промени избърза - и вместо от 1 януари, когато по традиция влизат в сила новите данъци, от 1 юли т.г. е предвидено да действа новата ставка от 9% ДДС за ресторантьоритеи книгоиздаването. Миналата седмица, когато парламентът я одобри на първо четене, в пленарна зала пролича отсъствието на министъра на финансите Владислав Горанов и председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ).
48 часа след това Горанов вече се возеше в джипа на премиера Бойко Борисов и за втори път в рамките на няколко дни даде да се разбере, че плоският данък може да бъде преразгледан. Вероятността да се случи това е обвързана с очаквания спад на приходите от ДДС в бюджета заради по-ниската ставка, а този косвен данък е формирал почти една трета от приходите през 2019 г.
Ръст на преките или на косвените данъци?
Още: Защо Гърция има толкова много пари
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
Застанал до Борисов, Горанов заяви от велинградското село Бирково следното: “Ако загубим голяма част от приходите от ДДС, неминуемо ще трябва да опрем до други елементи на облагане като преките данъци, което ще доведе до цялостно преразглеждане на данъчната система”. Министърът на финансите допусна тази опция, но “при един цялостен и смислен дебат”.
Това е сериозна заявка. Изглежда, че Борисов е бил оптимист, обявявайки преди време как приходите в тазгодишния бюджет ще намалеят със 150 милиона лева заради 9% ДДС за ресторантьорите. В началото на миналата седмица МФ обяви, че загубата за бюджета ще е около 1,8 милиарда лева, а при ставка от 9% ДДС за някои бизнеси, корпоративният данък може да скочи до 17-18% или ДДС за други стоки и услуги да се вдигне до 24 на сто.
Но изявлението на Горанов от Бирково показва, че няма “или” - концепцията е изкристализирала до промяна единствено на преките данъци. Какво значи това? Означава, че може и да се задава краят на плоския данък в България чрез въвеждане на прогресивно данъчно облагане за физическите лица и по-висока ставка на данък печалба. След дебат, разбира се.
Отмяна на плоския данък
Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?
Още: Как тайните служби на Сирия са се учили от нацистите
Отмяна на плоския данък, част от рекламата на България пред чуждестранните инвеститори, звучи революционно. Въведен през 2008 от правителството на тройната коалиция с премиер Сергей Станишев (БСП), за отмяната му от няколко години настояват пак социалистите, подкрепени и от синдикатите.
Основният им аргумент е, че при облагането на всички доходи с една и съща ставка страдат хората с ниско заплащане. Друг от доводите им е, че плоският данък не е довел до увеличение на преките чуждестранни инвестиции.
В условията на икономическа криза, породена от пандемията Ковид-19, и неизвестност какво ни очаква наесен, дори обсъждането на подобна мярка би притеснило действащите в България бизнеси. Ако управляващата коалиция от ГЕРБ и Обединени патриоти е готова да започне този дебат, в политически план тя ще “изземe” темата от БСП и кахъренето им за бедните българи.
И макар за бюджета най-голяма тежест да имат косвените, не преките данъци, Горанов не говори за повишения на акцизи или на ДДС за определени стоки и услуги. Премиерът Борисов очаква изсветляване на ресторантьорския бизнес срещу “подаръка” за 9% ДДС, но това не се случи при хотелиерите, единствените с диференцирана ставка до момента. И едните, и другите все така разчитат предимно на неквалифициран и малоброен персонал, нает на ниски заплати, и предоставят услуги, чието качество не е високо.
Ако властта се реши на “цялостно преразглеждане на данъчната система“, необходимо е да докаже, че сегашната е икономически неефективна и несправедлива за държава, в която застрашените от бедност са около 33% от населението – най-висок дял в ЕС.
Бюджет за избори
Заради кризата с Ковид-19 и мерките за противодействие в края на 2020 г. не се очаква бюджетен излишък, а дефицит. Няма да има “тлъстинки” за раздаване, а ще трябва да се раздаде - изборите са идната пролет. Засега радикалната промяна на данъчната система е само намек от Горанов. Но раздаването предстои - строителството на стоте държавни бензиностанции е предвидено да се случи за година.
Този държавен проектобизнес напомня за програмата за саниране, за която бяха похарчени 2 милиарда лева на данъкоплатците. Санирането на панелките започна през 2015 г., в навечерието на местните избори, а строителството на бензиностанции - преди редовните парламентарни избори догодина. Така че пицата за бизнеса или за определени бизнеси, вече се пече. Което поставя отново темата за липса на прозрачност и допуска предположения за корупция при големите обществени поръчки, за които плащаме с данъците си.
Що се отнася до политическото решение за 9% ДДС, премиерът Борисов заяви, че то е “абсолютна грешка”, но очаква приходи… По-скоро на бюлетини в урните.
Автор: Емилия Милчева, Дойче веле
