На лъжата краката са къси – тази крайно болезнена поговорка отново удари през лицето флагмана на справедливостта в България, наречен прокуратура. Ако някой не е разбрал – за Сотир Цацаров и подчинените му като Борислав Сарафов, Ася Петрова и всичките знайни и незнайни войни на справедливостта става дума. И за отказът им да подадат протест срещу оправдателната присъда за единствения обвиняем по Костинбродската афера – бившият главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков.
Тихичко и ей така, под сурдинка, Цацаров си призна, че това беше машинация. Призна го, защото не се бори на втора инстанция за присъда на Желязков, когото посочи като виновен за случитлото се. Виновен за не каква да е машинация, а такава, която набута явно в ръцете на определени кукловоди властта в България. Тази власт, която дава контрол върху съдбите на всички ни.
Няма човек с поне капка акъл, който да не беше наясно какво представлява „случката” в Костинброд. Ужасяващото обаче е, че тя е христоматиен прием как в България ред, закон и справедливост няма. Ужасяващо е слаба дума - направо за рев с потоци, реки, океани от сълзи и сополи е ситуацията! При фактически преврат, станал пред очите на всички, виновен, оказа се, няма. Нито Желязков, нито поне Николай Бареков и/или Мая Манолова. Макар че ролята на Бареков и Манолова в цялата пиеска беше на тези, които врещят най-много – за да привлекат вниманието. Нищо, че сам воеводата на „България без цензура” си каза в прав текст, че Костинброд бил лично негова заслуга в ефира на ТВ7 – и това едва ли го вярва някой с поне една мозъчна клетка в главата.
След като виновни за Костинброд няма, как да чакаме Цацаров и компания да намерят и накажат тези, които сринаха КТБ и които са фактическите виновници за Костинброд? Чакайте, ако си нямате нещо работа. Липсата на обвинени за аферата с бюлетини показа само как Цацаров се нагажда към всяка нова власт. А съдебната власт, казват, е независима от изпълнителната и следва да я коригира, когато изпълнителната вземе да шета много отвъд закона. Да, но Сотир няма нужда да се напъва – той дойде на власт по времето на ГЕРБ, помогна на Орешарски да стане куклата на сцената – в добри отношения е с най-важните. И те ще си го къткат – защото няма я с Костинброд да се свършат аферите. А за да има афери, трябва да има и гъ ... ъъъ, блюдолизци. Проверени, така да се каже!
Днес в Народното събрание ще има дискусия за съдебната реформа. Поредна. Никаква реформа обаче няма да стане, когато ще я прави същия мат'рял, който изгледа като на кино Костинброд! Много добре го знае и сегашният ни премиер, но той отдавна си е останал само с приказките. Да живее България!
Автор: Ивайло Ачев