Голям кеф прави да гледаш как държавната уредба се прави, че не знае какво се случва по планините, горите и морето у нас. Супер нелепо е и също толкова трагикосмешно да го играем изненадани при всеки "открит" случай на нередности в природни местности. После започва едно преследване и разследване. На финала - един-два ареста да запушим устата на досадните природозащитници и да придобием авторитет колко много работа сме свършили. Да ни кажат "Браво!", че сме хванали лошите и сега ще ги накажем. И накрая разчитаме на късата памет на българите и на времето. Надяваме се да забравят и утежняваме процедурите, за да се проточват с години.
Забравата е най-силният съдник, но не ни най-праведният. Да не пропуснем и гражданските протести, които много често, дори почти винаги, остават без траен резултат. Сценарият е един и същ всеки път щом някой "надуши" унищожаването на природата. Парадоксалното е възхищението от гледката и превъзнасянето от удобствата на огромния комплекс, когато хората започна да посещават конкретния обект, позициониран направо във вълните. А като се приберат у дома, започват да обясняват възмущението си от погубените пясъчни дюни и орязаните десетки и хиляди дървета, за да бетонират.
Оказва се, бетонът е по-цЕнен или по-ценЕн от златото. Наливат го като домашно вино в бидон. Неизчерпаемо и също толкова пазено. Колелото на цялата държавна екосистема вече е завъртяно веднъж и спирачките му са повредени. То е набрало толкова висока скорост, че единственият начин да бъде спряно, е да се счупи. А дано, ама надали! Обществена тайна е, че нищо незаконно в България не стартира без подкрепа - пък, ако мине номерът!
За морал изобщо не може и да иде реч в този коментар, защото парите заслепяват дори орлов поглед. И всичко се върти в един омагьосан и затворен кръг, в който участват все едни и същи. А морета, океани, планини, гори, реки, културни ценности и защитени местности потъват в отпадъци, бетон, асфалт, изкуствени настилки и т.н. Това оставаме на наследниците си. Трябваше да се запитаме на нас това ли ни оставиха предците? Беше редно и да се замислим, че нямаме право да рушим нещо, което не сме създали ние.
То не е даденост, не е подарък, не сме го взели под наем. Собственикът тук са природата и земята. Така, както ние искаме да уважават нашата собственост, следва да отвръщаме със същото. Да си припомним една българска поговорка: "Не е виновен оня, дето яде баницата, а този, който му я дава!", която изключително описателно разказва в едно изречение самоунищожението на човека и неговите ценности.
Автор: Моника Георгиева
