Всъщност, когато под това заглавие ще говорим и обсъждаме Иван Костов и ДСБ, по-правилно ще е в известната фраза думата "армия" да се замени с, примерно, думата "дружина", или дори с думата "отряд". Толкова са му на Комадира хората. И сега, като продължават да го напускат, и преди, като започнаха да го напускат. Но в това няма нищо лошо, ако приемем неговото твърдение, че ДСБ винаги е била, и ще бъде, елитарна партия, демократичен авангард, на когото качеството, а не количеството определя същността.
Ако е така - добре, файтонът ДСБ не може да вози когото и да е, на него се качват само избрани. Хубаво, ама нещо се случи тези дни - цялото ръководство на софийската организация напусна партията в знак на несъгласие с действията на централното ръководство, и на Костов, по-специално. И на файтона зейна много място.
Ако Иван Костов е честен, нека с ръка на сърцето си признае, че цялата му партийна стратегия - като шеф на малката ДСБ - направо крещеше за подобно реакция от страна на структурите. Вярно е, че лидерът на една партия има решаващата дума. Той казва какво и що, но - накрая, след като всички останали са се изказали, неговите думи би трябвало да са нещо като обобщение на общо мнение. При Костов не е така, и никога не е било.
Дори най-близкото му обкръжение, съратниците (съзаклятниците) в централното ръководство, през годините са подавали сигнали, че едва издържат командирския му нрав. На четирима от тях, хора, които седяха коляно в каляно с него на подиумите, нервите не издържаха и го напуснаха демонстративно. Сега и по-дребните риби активисти, софийските шефове на ДСБ, обидени от незачитането, му обръщат гръб. А в интерес на истината много гърбове видя Костов през цялата си политическа кариера.
ДСБ е затворена партия. Затова и не може да се каже какво е, и какво ще бъде, настроението на редовите членове - днес, утре, вдругиден. Ами ако и те мислят като напусналите си шефове. Ами организациите в провинцията - доколкото ги има. Ако и те?
Особеният нрав на Иван Костов - ни се води, ни се кара - в последно време проличава и в писанията му във фейсбук. Той сякаш намери свой си начин за общуване с членската маса на ДСБ. Божество, което сваля задачите от небесата. Не общува пряко, защото не го заслужават, може би. Ако е така, то Костов наистина прекали. То бива, бива елитарно, но чак божествено, не бива...
След скандала със софийските шефове повечето политически коментатори прогнозират разцепление на партията. Милостиви са обаче - ДСБ направо си е пред разпад, независимо от прословутия политически инат на Командира. И накрая да не стане така, че на файтона да остане само кочияшът. С камшика в ръка.
Възможно е и друго. Да поиска да се върне в СДС. Но не се знае как ще реагира Мартин Димитров. Защото Иван Костов мирно не стои, ще вземе да му спретне някое превратче. Подобно на Първанов в БСП.
