Вчера станах свидетел на поредното демонтиране на базара за дрънкулки на емблематичния столичен площад "Славейков". Не се притеснявам да нарека тези стоки дрънкулки, които някои хора ги наричат дори боклучки и, може би, с основание, защото много малка част от тях остават трайно в интериора ни и бързо ни омръзват. А след това е ясно къде отиват.
Няма и месец преди това, когато се случи същото. Вероятно това се прави по някаква "културна" програма на Столична община. За целта 30-тина бели шатри се монтират периодично, оборудват се с осветление, с голямо количество кабели, резервно електрозахранване, изгражда се и подиум за артистични изяви и... след броени дни всичко това се демонтира, като в този процес участват множество производители на въпросните продукти, а като обслужващ персонал – яки мъжаги, облечени в чисти комбинезони, транспортна и подемна техника, и всякаква друга съпътстваща екипировка – маси, стелажи и прочие. Много е вероятно общината да има спечелен проект по някоя от европейските програми и съответно трябва да се изпълнят заложените в проекта задачи.
Е, разбира се, че има и посетители. Това са главно момичета на възрастта на моите внучки, за които някоя непременно назована "дизайнерска" брошка, пръстенче, диадема, обеци, плюшена играчка, картичка, чаша и прочие продукти на приложното изкуство, са обекти на "изключителен" интерес. В рамките на този базар се предлагат и "дизайнерски" вина, мехлеми, ножове, пчелен мед, дървени лъжици, танюрчета, гаванки, както и други продукти от типа на "за всекиго по нещо". Моята внучка, например, си хареса една "дизайнерска" диадема, състояща се от тясна еластична лента, облечена с плат, малка цветна петура, монтирана на лентата за... "скромните" 25 лв. Харчат момичетата, родителите, бабите и дядовците, и, понеже всичко това е достатъчно шарено и "дизайнерско", върви точно като на селски панаир, състояващ се на мегдана. Само дето липсват кебапчетата с техния ароматен и привличащ публиката дим, стъкленият памук и стрелбището. Но, успоредно на мероприятието (мероприятие = меры+принять), вървят и казанлъшки понички, и сандвичи и сокчета... да му стане на човек и мило, и драго, по дизайнерски.
А книгите? Те са натикани скромно в някой безистен на същия площад. Вярно, че се отвориха и няколко книжарници на площада, но те предлагат едни и същи заглавия, които малцина купуват. А "братята" Славейкови гледат с реещи се погледи напред и немеят, а под тях лъщи месинговата плоча, уж като тяхна сянка, която беше монтирана срещу крадци върху настилката след кражба на бастунчето на дедо Петко, ама тази месингова плоча изглежда като някой от двамата да се е напикал, с извинение. В случая и според управляващите ни градоначалници наронаселението на столицата, както и приходящите, трябва непременно да консумират "дизайнерски" дрънкулки, а не да четат. И къде в случая може без сандвичи и без сокчета. Има ги и тях, разбира се.
СНИМКА: БГНЕС
Питам се: защо книжният пазар на "Славейков" беше разтурен? Дали тези по-нови консуматорски изяви са по-стойностни и по-полезни за публиката в сравнение с книгите? Вероятно ще бъда старомоден ако кажа, че книгата и четенето са в основата на просперитета на всяка нация. А дрънкулките са нещо допълнително, но не и фундаментално. Или някой отговорен господин (щях да кажа другар и нямаше да сбъркам много), който е минал през площада пред катедралата Сен Мишел в Брюксел, е видял там пазар на приложното изкуство и е решил да го пренесе и у нас, ей така – директно, ама нещо не се е получило както трябва. На площада в Блюксел се предлагат дървени играчки за деца от 6 до 60 г., които се изработват на място с помощта на малки дърводелски машини и на показ в шатрата на майстора – художник-приложник или занаятчия. За една такава играчка се чака на опашка, защото е уникална, но цената ѝ не е формирана по формулата "да ударим кьоравото", защото, може да се предположи, че публиката е достатъчно интелигентна и си прави добре сметката, а производителят знае много добре, че печалбате се постига с количеството продадена стока, а не с високата ѝ цена.
Друга група хора на същия този брюкселски площад чакат да си купят шал от естесвена коприна, който се шари на място в малки казани с горещи бои, суши се на простор отвън до шатрата и после се продава на публиката на прилична цена. И т.н.
И пак ще попитам: защо книжният пазар на софийския площад "Славейков" беше разтурен? Известно беше на мнозина, че покрай книгите се продаваше и пиратски софтуер, но мнозина от книжарите бяха образовани хора, които, освен че имаха енциклопедични знания за отделните заглавия, можеха да ти разкажат историята на изданията на почти всяка книга, която продаваха или можеха да ти я намерят и донесат на щанда. Двама мои докторанти, например, след разговор със съответния книжар и след известни неколкодневни консултации между книжарите в рамките на гилдията, успяха да закупят на книжния пазар на "Славейков" уникални книги, свързани пряко с обзорите на техните дисертации. Вярно, че исканата цена за тези конкретни книги беше висока, но изданията бяха отпреди повече от 80 г., а вероятно наличните книги се броят на пръстите на едната ръка. Моя милост успях точно на същия този пазар на книги на "Славейков" да закупя цяла поредица от книги, необходими за обучението на студентите от една конкретна специалност в ТУ-София, където имах честа да преподавам. Книжарът поръча книгите и, след известно време, те бяха доставени. Имах проект и договор, в рамките на който исканата не малка сума за книгите беше похарчена точно по предназначение.
В заключение, и за да не бъда определен като дърдорко, ще кажа: в столицата има достатъчно места както за произведенията на художниците-приложници и занаятчии, така и за книжарите. Площад "Славейков" беше и продължава да бъде естественото място не само за алъш вериш с книги, но и за общение между четящите хора, вкл. и с живите автори. Има достатъчно площади и празни места в града, където може да се състояват подобни базари на открито с дизайнерски продукти, с които се търгува в момента пред очите на бащата и сина – славейковци. Иначе ще бъде по-добре, ако пейката с двамата поети заедно с месинговата плоча, се премести на друго място – при книгите.
Автор: Николай Ангелов, "стипендиант“ на НОИ и бивш професор, д-р инженер и доктор на техническите науки
