Ще тръгне ли Мая Манолова да става кандидат за кмет, няма ли да тръгне? Този не толкова екзестенциален въпрос напоследък се позавърта из бедния авугстовски информационен поток, след като се върти периодично от няколко месеца насам.
На всякакви въпроси относно бъдеща кандидатура Манолова не отговаря пряко – нито с "да", нито с "не". Което си е нейно право – има си срок докога се приемат кандидатури, може и в последната минута да каже какво ще прави. Ако не каже, значи е ясно – няма да се цели в кметското място.
Относно състоятелността на евентуалната кандидатура на Манолова обаче впечатление ми направиха следните нейни думи, изречени днес, 07.08.2019 г., пред сутрешния блок на БНТ: "Показала съм, че решенията ги вземем не под натиск".
Наистина ли, г-жо Манолова? Това означава, че когато бяхте депутат в 42-рото Народно събрание, съвсем доброволно сте подкрепили Делян Пеевски да стане шеф на ДАНС. Или не сте – защото, ако е имало натиск и заплахи, повече мога да разбера. Само че ако си е доброволно, тогава вече разбиране няма – никакво!
Когато заемаш публична длъжност, много трябва да внимаваш какво правиш и да си наясно, че дори едно твое действие може да те провали. Доброволната подкрепа за Делян Пеевски е особено показателно петно върху всяка политическа биография. Защото тя показва доброволна готовност да се наведеш в угода извън тази на народа!
Манолова е много шумна – и като е опозиция, и като е управляваща. Само че за длъжност като кмет на София освен шум, трябват и резултати от шума. Ако тя се кандидатира, спомнете си какъв шум е вдигала и какъв е резултатът от него за повече от ден назад – защото като не помним, просто сме обречени да повтаряме. По-точно – да ни повтарят!
Ще кажете - а кой да е кмет тогава? Изберете си сами - нали това е смисълът на демокрацията! Да носиш отговорност за решенията си! Да ги вземаш на база информираност, анализ какво може да стане, ако решиш по един начин и какво може да стане, ако вземеш друго решение. Това е и смисълът на живота, който така успешно беше заличаван 45 години, че вече още 30 години не можем да го възстановим.
Автор: Ивайло Ачев
