За мнозина темата "втори лифт на Банско" и въобще развитието на Банско като туристически център отдавна е безвкусна дъвка. Но тя е пример за безпринципното ни ежедневие – това, което сме си построили сами и в което следваме само една пътеводна светлина – своята собствена изгода.
Не мина много време, преди да почнат да излизат един по един капаните, които правителството заложи с решенията си за Национален парк "Пирин". Пред Нова телевизия, екоминистърът, който отрича глобалното затопляне, сам призна най-очевидният – че сегашният концесионер на ски зоната в Банско "Юлен" ще е с явно предимство, ако поиска да строи втори лифт. Думите на Нено Димов навяват мисли за едно от основните нарушения в икономическото битие, които Европейският съюз санкционира – нерегламентирана държавна помощ. Ще си проличи, ако и сега случаят е такъв – нали все пак Европейската комисия изрично казва, че се намесва, само когато има достатъчно доказателства за системно нарушение на законодателството на ЕС.
По-интересно е обаче какви клопки вижда един от най-активните членове на "Зелените" Андрей Ралев. Ето ги обобщени в следващите редове:
1. Разрешава се ново строителство след екологична оценка и оценка за съвместимост. Тези две процедури така или иначе се изискват по закон и споменаването им в плана за управление е напълно излишно. В този смисъл строителството в НП Пирин ще минава по абсолютно същите процедури, както ако попада извън защитена територия. ЗАЩО тогава са обявени националните ни паркове?
2. С промяната се дава възможност да се строят не само писти и въжени линии, но и "СЪПЪТСТВАЩА ИНФРАСТРУКТУРА" - неясен термин, който позволява широка интерпретация.
3. Тъй като няма планове за новите или разширени ски писти и въжени линии, а "съпътстваща инфраструктура" може да включва всичко, решението какво да се строи ще зависи от единствения ПОДПИС НА МИНИСТЪРА на околната среда. Уточнение от Actualno.com – Нено Димов не отговори на изрично поставен на няколко пъти журналистически въпрос дали оттук-насетне той лично носи отговорността за съдбата на Национален парк „Пирин”.
4. Планът за управление трябва точно и ясно да казва какво и къде да се строи. ТОЙ НЕ Е РАМКОВ ДОКУМЕНТ, а конкретен. В Плана за управление има такива детайли като например "Реконструкция на високопланински пастирски заслони в подотдели: 124-3, 162-7,1147-1". Защо тогава за пистите и въжените линии и съпътстващата инфраструктура не се дават никакви детайли?
5. Съществена промяна на плана за управление не само изисква да се оцени какво ще е въздействието му върху биоразнообразието и околната среда, но и тази оценка да е отрицателна поради мащабите на потенциалните въздействия. Липсата на такава оценка е НАРУШЕНИЕ на Директивата за местообитанията и Директивата за екологична оценка на ЕС, от което следват наказателни процедури.
6. И пак цитирам чл.21 от Закон за защитените територии - В националните паркове се забраняват: "строителство, освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземни комуникации, ремонт на съществуващите сгради, пътища, спортни и други съоръжения".
Количествените натрупвания водят до качествени изменения, гласи един от т.нар. закони на създадения от Карл Маркс и Фридрих Енгелс диалектически материализъм. Идеята е, че в течение на години се натрупват малки, незначителни изменения, които в един критичен момент, изведнъж и скокообразно, водят до появата на нещо качествено ново. Само че има една малка подробност – какво всъщност представлява "новото"? Банско скоро ще разбере.
Автор: Ивайло Ачев
