Какъв президент искам

Този въпрос зададох, по-скоро на себе си, преди 15 години, а моите разсъждения публикувах във в. "Дневник" (бр.83 (1316), 26.04.2006 г., стр. 12-13).

Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?

Още: Какво ще стане в Грузия?

По онова време в партията "Демократи за силна България" (ДСБ), на която бях съосновател за район Витоша и в която все още членувах, на едно разширено съвещание, което се състоя в централата на ул. "Кърниградска" в София, се постави въпросът за наша кандидатура за президент на републиката. Имаше изказвания в духа на това какъв президент искаме, но присъстващите в залата сякаш не се осмеляваха да изрекат конкретни имена. Те чакаха председателят на партията да направи това, но той мълчеше. Моя милост станах, аргументирах се в духа на тезите в моята наскоро излязла статия и предложих две, според мен избираеми в онзи момент, имена: проф. Михаил Константинов и доц. Георги Лозанов. Залата не реагира.

След това мина известно време, дойде лятото, аз заминах на почивка с моето семейство и, когато се върнах в София, срещнах мой приятел и съпартиец. На въпроса ми: "Имаме ли вече решение за наша президентска кандидатура?", получих отговора: "Неделчо Беронов". Първата ми реакция беше: "За съжаление, аз не познавам този човек". Последва отговор: "И аз не го познавам, но това е нашата кандидатура, бил конституционен съдия". При това уточнение реагирах: "След като ти и аз не познаваме този човек, представяш ли си как стрина Гина от Горно Нанадолнище ще го познае, приеме и гласува за него?". След това резултатът е известен. Беше "похабен" един достоен, качествен, но... неизбираем човек, за когото мога в момента да кажа само: "Бог да го прости".

Днес отново сме пред избор за президент. Партийните централи мълчат, не споменават имена, дебнат се кой пръв ще се изпусне с неговата кандидатура, за да се започне с оплюването на съответния чужд кандидат. Аз обаче отново ще проговоря, защото този път няма никакво време за изчакване, дебнене и оплюване. До 14.11.2021 г. има само два месеца, в които, освен поредния злощастен парламент, ще трябва да избираме и нов президент. Затова ще кажа: видя се, че настоящият не става за тази длъжност и който не вижда това е или политически сляп човек, или откровен глупак. И ще добавя: за мен най-подходящият за следващ президент е Иван Костов, но, поради това че срещу него работеше (и продължава да работи) цялата пропагандна машина на мафията, той изпадна в категорията на неизбираемите. Затова предлагам, като потенциално избираем и в голяма степен доказано качествен кандидат за президент, втория от предложението ми от преди 15 г., който смятам, че, без да се прави на политик, може да изпълни с чест тази по-скоро представителна за нацията длъжност.

Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС

Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?

Автор: проф. д-р инж. Николай Ангелов, д.т.н.