"Из делниците на един луд" - смешно-тъжният преразказ на новините
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
Когато се появиха за първи път през 2002 година, седмичните иронични коментари на новините, списвани от Тони Филипов, д-р, бяха събитие. Доста читатели специално си купуваха неделния брой на вестник "Монитор", където една страница беше отделена за Доктора. Но дори тогава едва ли някой е предвиждал, че рубриката "Из делниците на един луд" ще просъществува цели 15 години.
Авторът Стойко Тонев е социолог по образование и журналист по професия. Той избира "Тони Филипов, д-р" като псевдоним специално за "Делниците". Докторът, както го наричат читателите му, би могъл да напише историята на съвременното българско вестникарство, защото е в него повече от 20 години - бил е главен редактор на в. "Новинар", зам.-главен на в. "Монитор", първи зам.-главен на в. "Експрес", има и научни публикации. В обичайния си шеговит стил се представя и в сайта Редута.бг: "Д-р Филипов е роден отдавна. И далече. Учил е тук-там. Завършил е това-онова. Работил е на различни места. Написал е доста статии и малко книги. В момента се укрива от последния си работодател, който е заплашил да закупи всяко издание, което го вземе на работа".
"Из делниците на един луд" се откроява в днешната медийна среда. Преди всичко, защото е талантлива и честна публицистика. Такава, каквато в последното десетилетие малцина автори успяват да предложат на читателите, а и да задържат вниманието им години наред.
Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС
Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?
Докторът и болното общество
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Началото на "Делниците" идва в отговор на силна обществена потребност от интелигентна авторска сатира. Обект на дълъг анализ е защо тази ниша стои почти празна години наред. Макар в българския печат епизодично да се публикуват интересни и провокативни текстове, те не стигат до поредица с толкова дълъг живот, нито пък до толкова широка постоянна аудитория. Тони Филипов изгражда своите текстове основно върху новинарския поток. Битието на българите, потайностите на политиката и дебрите на социалния живот са обект на стотици безжалостни коментари. Медиите също често отнасят критика. Тъжно-смешният му преразказ на новините все повече се очертава като феномен в българската публицистика.
Подобна идея е реализирана във вестник "Сега". Там всеки ден в колонката "Прелет над печата" се прави коментар на побрани публикации. При него формата е по-кратка и обхванатите новини са по-малко на брой. Колонката във в. "Сега" не е подписана, но се поддържа от Миряна Башева.
Тони Филипов, д-р, „надстроява” новините не само с авторска позиция, но и с обобщения, хиперболи, сарказъм. Нарича се Доктор и диагностицира болестите на днешното ни общество. Използва собствен бекграунд и тиражира изрази, които стават негова запазена марка ("Алооу, пенсиите", "Братя и сестри", говоренето от първо лице множествено число и много други). В текстовете авторът иронизира всичко - политиците, журналистите, сънародниците, дори себе си.
Още: Защо Северна Корея този път не се подигра на Сеул
Още: Иран: Страх и объркване от краха на Асад
Историята на пишещия история
"Делниците" тръгват през март 2002 г., като първата отразена седмица е 25-29 март. Ето част от първия текст: "Оня ден се събудих от камбаните на “Александър Невски”. На Задушница. И изведнъж нещо ме преряза. Що за човек съм аз и защо всъщност съм се родил. Никога не са ме показали по телевизията, нито по радиото, нито един вестник не е писал за мен, нито пък аз съм писал за някой вестник. С един комшия не съм се скарал, ей така, да покажа, че и аз съм човек с права. Вечно си мълча като шушумига, а не е като да не ме вълнуват разни неща, или пък да не ги виждам проблемите. Затова започнах да си водя дневник. Някой ден някой може пък и да го прочете и да разбере, че съм съществувал. Едно време работех в СУ в сградата срещу Четвърти километър. Сега често ходя срещу старата си служба. Нещо не се чувствам много добре. Но то пък кой ли е напълно добре".
В началото рубриката е в неделя, но след като набира популярност, излиза в понеделнишкия брой на в. "Монитор". По това време в понеделник се продава най-висок тираж. Това продължава 5 години. През 2007 "Делниците" претърпяват промяна. Авторът им напуска в. "Монитор" и малко по-късно "Делниците" стават ежедневна колонка във в. "Експрес". Ето какво си спомня Стойко Тонев за онзи период: "В началото на 2009 г. Пъпката продаде „Експрес“ на Пеефски, а с него и шерпите. Върнаха ме отново в „Монитор“, пак да пиша една страница. Ирена много ме харесваше, но тя нямаше думата, умираше от страх пред дебелото момче. И след изборите, когато тя потърси политическо убежище в Брюксел, медийната империя пое Дилян. Първата му работа беше да спре Делниците. Без обяснения".
След това авторът започва да пише собствен блог, където публикува колонката всеки ден. Тя се откупува за публикации в регионални издания (Варна, Враца, Плевен, Пазарджик, Хасково) цяла година. "Но Пеефски започна да ми събаря къщичката. Междувременно той превзе и разпространението, и държеше здраво и провинциалните издания. И те прекъснаха отношенията си с мен без обяснение", спомня си Стойко Тонев.
С прецизност, доближаваща се до хирургическа, Докторът очертава истини за българските медии, които съвсем не са ласкави. С директния си изказ той ни най-малко не завоалира мнението си за преобладаващата част от медиите като за слугинаж. Отношението към някои фигури е изцяло негативно (Блъсков с покупко-продадените вестници, Бареков, който крещял собственото си име при оргазъм, Пеевски - правен в час по трудово, Малария Велева...). Подобен сарказъм у български автор е срещан доста отдавна - по времето на Алеко Константинов. Разликата е в това, че героите на Доктора са напълно реални. Живи и истински наши съвременници, не прототипи. Но също толкова жалки като Алековите.
Пеевски и адронният колайдер
"Да работиш за Пеевски става почти безалтернативно", отбелязва Стойко Тонев в едно свое интервю. И добавя: "Представете си ситуацията, в която Пеевски са го турили оператор на Големия адронен колайдер. Как мислите, дали ще възпроизведе сътворението или разрушението? Ще поръчка тук и там и най-вероятно накрая „Големият взрив” ще му отнесе човката… И на всички край него".
"Делниците" дълго време са единствените текстове в българския печат, в които може да се прочете нещо негативно за Делян Пеевски. Така нареченият медиен магнат по някакви причини остава извън обсега на вестници, сайтове и телевизии вече близо 10 години.
Безкомпромисни са позициите на Доктора и по политическите теми. Понякога той поглежда политическата новина от доста неочакван ъгъл или пък й добавя собствени тълкувания, прави алюзия с нещо предишно или пък нещо от света. Всички гледаме новини, всички виждаме и чуваме глупостите на така наречените политици, но малцина успяват да пресъздадат талантливо тази глупост в публицистична творба.
"Делниците" като приписки
Докторовите шарки по медийния поток доста приличат на приписките, които възрожденските свещеници оставят по богослужебните книги. Това, което Тони Филипов "приписва" към новините, е автентичен отпечатък от днешния ден. По-истински и от самата новина, която много често цели манипулация. Приписката не манипулира. Тя само насочва визьора към детайлите, които авторът лично наблюдава и за които държи да разкаже на поколенията.
В политическата позиция на Тони Филипов, д-р, не се откроява фаворит, нито пък има някакви трайни симпатии към която и да било политическа сила. Всеки, който не заслужава общественото доверие, е мишена. Няма леви, няма десни - маскари дебнат отвсякъде: "Но вижте какво, всичко това има и положителна страна. Явно у нас започва да се създава сериозна прослойка от професионални политици. Хора, които са разкъсали идейните и идеологическите вериги и могат да защитават всяка кауза, естествено, срещу прилично възнаграждение. Нали това е професионализмът?"
Докторът стига и по-далеч. Предлага собствена политическа партия, чието название е в синхрон със заглавието "Из делниците на един луд". Партия "Четвърти километър" - какво по-точно определение за политическа сила, адекватна на българската ситуация?
Понеделник, вторник, сряда...
Всяка от публикациите в "Делниците" обхваща период от една седмица, като всеки ден има своето място. Календарното подреждане идва някак от само себе си, когато човек реши да прави обзор на новините. Тази форма ползва и Докторът. Често интерпретацията опровергава съответната новина. Авторът успява едновременно и да ни припомни някое безумие от ежедневието, и да ни откъсне от него с бърз маньовър.
Тематиката на "Делниците" се определя от актуалните теми за съответната седмица и във всяка публикация може да се види различен тематичен подбор. Той се определя от новините, които са предмет на коментар - политика, медии, социални проблеми, лидерски ходове...
И ако календарният подход е нещо познато, то в много други аспекти "Делниците" показват новаторство. Тони Филипов използва конкретни факти, видени от неочаквани ъгли, като посочва винаги най-абсурдното (което ще ни извади очите, но някак си го подминаваме). Някои измислени неща пък звучат повече от достоверно, като например Обединена пенсионерска организация за наблюдение на цените на хранителните стоки (ОПОНЦХС). Обрисовката на героите на деня е жива и с остър карикатурен рисунък. А автобиографичните моменти винаги са поднесени със самоирония. Езикът е странна смесица между ерудиция от най-висок клас и словесно хулиганство. Това съчетание прави стила на Доктора неподражаем и го отличава от обгръщащата ни сивота.
Публицистичните текстове от поредицата "Из делниците на един луд" са трудни за категорична жанрова класификация. "Шарж на новините" е само опит за приближаване до жанр, защото в някои случаи текстовете са повече сатира, в други - гротеска.
Мултипликация на инфундибулума
С преминаването от хартиен на уеб вариант Докторът увеличава своята аудитория неколкократно. Така от колонка в неделния брой на вестник "Монитор" постепенно се стига до масирано препубликуване в интернет и издаване на 5 книги. Само първата е издание на в. „Монитор“. Всички останали Стойко Тонев е издавал и разпространявал сам. Тиражите са различни – между 1000 и 1500 бройки, изцяло продадени.
Ето какво пише Докторът за собственото си писане в безподобния "Въвод" към първата книга от 2008 г.: "Аз например вземам комплект вестници и го нарязвам на дописки. Слагам ги в един голям леген, разбърквам ги и почвам да ги разказвам със свои думи. Тук-там мушкам по някой виц от Интернет. Всички така правят. За авторитет вкарвам и по някоя мъчна дума - било от Речника на чуждите думи, било от речника на Найден Геров. И така, като ги накаканижа чужди думи, старовремски думи, като ги сложа в устата на смешниците от новото (пък и от старото) време, и се получава един направо макаронически стил".
През 2011 г. Тони Филипов съобщава в блога си: "Дали ще ви е удобно малко да се преместите? С приятели създадохме един „хроно-синкластичен инфундибулум” на адрес Reduta.bg, където ще събираме всичките си умни и не толкова умни мисли".
Хроно-синкластичен инфундибулум е нещо трудно за произнасяне, нещо от Вонегът: "Това са местата, където всички различни видове истина застават заедно по местата си толкова хубаво, колкото частите в слънчевия часовник на татко ви."
Тони Филипов мести инфундибулума на споменатия адрес, който не е случайно избран. Редут е "постоянно или временно фортификационно, обикновено землено съоръжение от затворен вид. Широко се е използвал за отбрана (позиционна война)".
Ако трябва да обобщим докъде може да стигне влиянието на един български публицист днес, ще се опрем на числата. Само в Редута и в Офнюз, където "Из делниците на един луд" също се публикуват, читателите достигат до 150 000 на месец. Това е твърде сериозна аудитория, дори без да добавяме неоторизираните препечатвания в знайни и незнайни сайтове, както и споделянето на цели текстове и извадки в социалните мрежи. Освен „Из делниците…“, от 2-3 години Стойко Тонев пише една страница във в. „Ретро“– „Бележки по маншета на усмирителната риза“, както и в първите броеве на "Клуб Z".
И на финала - двете тайни на Доктора: "Имам две табута, две самоограничения. Не участвам в политически организации, дори не гласувам, за да мога да пиша без „наш'те“ и „ваш'те“. И другото табу са радиото и телевизията. Канен съм в почти всички предавания, но винаги отказвам. Ако имам нещо за казване, предпочитам да го напиша".
14 април 2014 г., вестник "Култура"
