Вече около седмица основна тема в публичното ни пространство са дипломатическите отношения между България и Турция. Причина за това стана изказване на турския външен министър Мевлют Чавушоглу, който открито призна за намеса на Турция в българското законодателство.
Според информацията, Мевлют Чавушоглу е "посъветвал" българския външен министър Екатерина Захариева, България да "не нарушава правата на турското малцинство". Става въпрос за за широко обсъждания Закон за вероизповеданията. Правителството на България послушно разсрочи дълговете на Главното мюфтийство, не допусна ограничаване на външното му финансиране и по този начин на практика изпълни повелите на Анкара.
"Решенията" на депутатите ни щяха да минат мирно и тихо, ако не беше дошло изказването на Чавушоглу. Признанието на турския външен министър едва ли е изненадало някого по същество, но наруши всякакви принципи на дипломацията. Последвалата реакция от България беше очаквана и безалтернативна. Привикването на турския посланик и последвалия демарш обаче, се превърнаха в поредното унижение за България, с отказа на Турция за извинение. Това беше повече от ясен знак за българската дипломация, че се намира в подчинено положение. Но трябва да се има предвид, че именно България създаде всички предпоставки, за да се намира в тази позиция.
Много е важно да се отбележи, че България не поиска извинение за турската намеса, а единствено за официалното ѝ оповестяване. Проблемът на българските политици не е, че получават команди отвън, а че това става публично достояние. Ех, този лош Чавушоглу...
Позицията на Турция, че думите на Чавушоглу са извадени от контекст, също е много показателна, защото показва явно презрение и отклоняване на проблема. В тази връзка бих искал да попитам, щом става въпрос за нормална комуникация между високопоставени дипломати, кога Захариева и Чавушоглу са обсъждали турското законодателство? А какво да кажем за правата на българското малцинство? О, извинете, българско малцинство в Турция няма.
Това не ви ли прилича малко на прословутия пакет "Мобилност? Западните "борци за свободен пазар", които всъщност налагат явен протекционизъм спрямо фирмите от Изток. Не е лошо да се напомни на пледиращите за права турски дипломати за продължаващите арести по политическа линия в самата Турция.
Да погледнем и вътрешния отзвук в България, породен от дипломатическия скандал. Голям интерес събудиха в мен протестите на ВМРО срещу турската агресия. Като част от управляващата коалиция "Обединени патриоти", срещу кого точно протестират воеводите? Може би гражданинът Каракачанов протестира за действията на вицепремиера и министър на отбраната Каракачанов? При "патриотите" ситуацията изглежда - хем сърби, хем боли. Не искат да се прокарват някои спорни поправки, но участват в събирането на кворум. Вътрешно противоречие, но редовно упражняване по красноречие.
Същевременно лостовете на влияние на българската държава също изглеждат имагинерни. Въпреки че участваме в ЕС и НАТО, ролята на България в тях е незначителна. Макар и външна за ЕС страна, Турция изглежда в пъти по-важна за общността от България. Заради икономическата и военната си мощ, както и заплахата от бежанска вълна, Турция е незаобиколим фактор и важен партньор за Великите сили. От своя страна, България се превърна в една стратегически важна територия, но с пренебрежими държавни функции. За реална дипломация дори не може да се води сериозен разговор, когато външният министър се явява просто проводник на чужди интереси.
А славният някога рев, сега изглежда като жално мяукане. Всъщност дори е по-скоро като църкане и се чува все по-тихо. Тихо, да не събудим българите!
Автор: Тодор Беленски
