"Извинете, още ми е трудно да говоря за това. Дайте ми малко време", казва с въздишка Микита Хорбан. Малко след това той започва с разказа си пред ДВ. Описва съдбата си на затворник в ръцете на руските власти. "Преди две години руснаците дойдоха в нашето село в Украйна, взеха мен и баща ми за заложници, подложиха ни на разпити, измъчваха ни. Изпочупиха пръстите на ръцете ми с отвертка." Микита и баща му били откарани в Русия, в региона на Курск. Микита Хорбан и до днес няма отговор на въпроса защо двамата са били задържани - обвинение така и не им е повдигнато.
При отвличането краката на Микита били разранени - почти не можел да върви. В Курск трябвало да нощува на студа на открито без обувки. Накрая измръзналите пръсти на краката му били ампутирани в затвора. "Пуснаха ме заради раните." Микита е бил освободен при размяната на затворници между Русия и Украйна. След шест седмици плен се е върнал в селото си. А баща му? "И до днес не знаем къде е", казва Микита.
Отвлечените са най-малко 1500
Олга Решетилова търси отговор на подобни въпроси. Тя работи на доброволни начала. С организацията си "Медийна инициатива за човешки права" търси информация за отвлечените от Русия украински цивилни граждани. Досега е успяла да проследи историите на около 1500, но с много други няма никакъв контакт, посочва активистката.
За някои от цивилните заложници, както ги нарича Решетилова, се получава информация от вече освободени от плен украинци. Тези хора са били арестувани произволно, били са задържани без обвинения и без съд. Повечето се намират в окупираните от Русия области в Украйна. Олга Решетилова предполага, че реалният брой на цивилните заложници е голям и най-вероятно никога няма да се разбере какво точно се е случило с много от тях.
Евродепутатът Петрас Аустревичус от Литва, който оказва подкрепа на Олга Решетилова и нейната организация, иска да привлече общественото внимание към съдбата на отвлечените украинци с акции в Брюксел и посещения на място. "Тези хора ги има - не бива да го забравяме и трябва да се застъпваме за тях и да говорим по темата всеки път, когато присъстват и представители на Русия", казва той пред ДВ.
"Ситуацията ми напомня израелските заложници, взети от Хамас", посочва Петрас Аустревичус. Руснаците са започнали да отвличат украинци още през 2014 година след анексията на Крим, посочва той и добавя: "Това е непоносима болка за семействата".
Когато съпругът ти изчезне безследно
"Не можахме да се сбогуваме", разказва пред ДВ Олга Бабич, съпругата на Олександър Бабич, който е бил кмет на Гола Пристан в региона на Херсон. Той е бил арестуван в първите месеци на войната от руските войниции, бил е държан там няколко дни и е бил измъчван. Написал последното си послание до съпругата си на къс тоалетна хартия. "Обичам те. Не знам какво ще се случи." Оттогава насам тя не е чувала нито дума от него.
През лятото на 2022 година Олга разбира по заобиколни пътища, че мъжът ѝ се намира в предварителен арест в Крим. Но обвинение не е повдигнато, а адвокатите нямат достъп до кмета на Гола Пристан - държат го в изолация.
В първия месец на войната именно кметът организирал съпротивата срещу руснаците в своя град - затова те искали да го накарат да замълчи. Сега Олга Бабич се надява на съдействие от страна на ЕС - например при преговорите за размяна на пленници.
"ЕС трябва да окаже повече натиск"
Помощната организация "Медийна инициатива за човешки права" се обявява за създаването на международна посредническа комисия на ООН, с чиято помощ да бъдат освободени заложниците. "Надяваме се, че ЕС ще наложи повече лични санкции срещу извършителите на това престъпление - например срещу директорите на затвори, в които се намират хората. Първата крачка е да бъде привлечено вниманието", казва Олга Решетилова. Тя подчертава, че в случая не става дума само за преселване, а за произволен арест, мъчения и смърт в плен.
През ноември 2023 Решетилова е била в Скопие на срещата на външните министри от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на която бе и руският първи дипломат Сергей Лавров. Там той е трябвало да изслуша остри критики спрямо руската война в Украйна. Няколко дни по-късно няколко затворници, за които се застъпва организацията на Решетилова, са били освободени. Между двете събития може и да няма връзка, отбелязва активистката, но все пак руската страна реагира, казва тя. "Ако историите на любимите ти хора се разчуят, шансовете им да бъдат пуснати на свобода се повишават", гласи нейното заключение.
Автор: Берндт Ригерт, Дойче веле
