На края на предизборната кампания става ясно, че има две конкретни идеи за управление след изборите, които условно могат да бъдат наречени "план ПП-ДБ" и "план Пеевски". Иначе всички други също се кълнат, че ще съставят правителство, но без да посочват как ще се случи това. Както и на последните шест избора, Бойко Борисов е пръв сред кълнящите се, но дотук е станало ясно само, че не харесва "плана ПП-ДБ". Логиците биха казали, че щом отхвърля единия план, значи приема другия. Но Борисов едва ли ще се съгласи и ще настоява, че изключеното трето е възможно в неговата политическа вселена.
Изборът пред България е обаче наистина логически, защото той се свежда до проста дилема: управление без Пеевски или управление с Пеевски. Трета опция няма. Дилемата е проста, но всеки един от изборите е доста сложен и труден за политическите играчи. Има и една особеност: ако не се реализира никакво редовно правителство, страната ще продължи да се управлява от служебен кабинет. Тоест, ще се управлява с Пеевски и от Пеевски, защото в настоящото служебно правителство ключови министри - като този на вътрешните работи - са от неговата "квота". И сигурно на следващи избори ще водят листите на някое "ново начало". С други суми: везните са наклонени в полза на "управление с Пеевски" и ГЕРБ и Борисов не изглеждат притеснени от този факт. Напротив, те громят алтернативния сценарий, който обаче разчита точно на тях за реализацията си. И това ако не е ирония, здраве му кажи.
Планът на ПП-ДБ
Идеята на ПП-ДБ за управление след изборите е сравнително ясна. Технократичен кабинет с премиер, който не е тясно свързан с една от основните политически партии и е сравнително неутрален между тях. Това правителство стъпва на програма с ясни приоритети и на мнозинство в парламента, което изключва Делян Пеевски формално и неформално (както и "Възраждане", по ясни (гео)политически причини). От формална гледна точка мнозинството трябва да е достатъчно, за да взема решения без Пеевски. От неформална гледна точка ГЕРБ трябва да се откажат да защитават интересите на Пеевски и да са негови говорители, особено по отношение на назначения в съдебна власт, регулатори и антикорупционни реформи.
Борисов е фокусирал дотук критиките си върху "равноотдалечения премиер", но това всъщност не е никаква пречка пред плана. Всички знаят, че ако има премиер, той няма да е Бойко Борисов или Томислав Дончев, а ще е някой технократ, който да е приемлив и за ПП-ДБ. Истинската драма е с реалното влияние на Пеевски върху ГЕРБ и предложенията за регулатори, магистрати и антикорупционери. Тези въпроси обърнаха колата на "сглобката" и висят отново със същата сила.
Всъщност основната пречка пред "план ПП-ДБ" е, че Борисов и ГЕРБ не са дали ни най-малък знак, че искат наистина да управляват съвместно с ПП-ДБ. Напротив, всичко в действията им говори за обратното: цялата кампания на ГЕРБ е срещу ПП-ДБ, а призивите за умереност и толерантност от страна на Борисов звучат просто като кухи фрази. А и от 2013 г. досега Борисов никога не е заставал срещу Пеевски. Всъщност никога не е обелвал и лоша дума срещу него, което е забележително, защото по принцип не е пестелив на лоши думи. От тази гледна точка да се очаква, че Борисов реално обмисля вариант "без Пеевски", противоречи на цялостното му поведение дотук. Дали това е поведение, диктувано от зависимости или от съвпадение на интереси, не е толкова важно. Факт е, че това поведение е устойчиво във времето. Но пък кой знае, може след изборите да имаме политически младенец, минал през електорален баптизъм.
Планът "Пеевски"
Алтернативният план "редовно правителство с Пеевски" е също доста логичен и също страда от сериозни дефекти. Този план предполага следното. Първо, той би се реализирал по-лесно при по-лош изборен резултат за ПП-ДБ. Второ, ГЕРБ трябва да излязат първи на изборите и заедно с "Ново начало" и други партии като ИТН и "Величие" плюс отцепници да са близко до мнозинство. Трето, трябва да се оказва натиск върху ПП-ДБ да се включи в "евроатлантическо мнозинство", за да се предотврати отклоняване на България от правия път и уж да се ограничи "Възраждане".
В такава обстановка ГЕРБ предлага "правителство на малцинството" или политически кабинет с негови министри, а останалите го подкрепят, за да има редовна власт. Ако ПП-ДБ се съгласят да участват, те просто ще легитимират "управление с Пеевски". Ако не се съгласят, мнозинството ще зависи изцяло от Пеевски, а Борисов ще е в още по-слаба позиция, но пък ще има оправдание, че ПП-ДБ са му отказали.
Не е изключено след изборите в САЩ и евентуален успех на Тръмп да се премине към "патриотизация" на евроатлантизма на ГЕРБ и Пеевски, което да доведе до широка коалиция в парламента срещу ПП-ДБ. Дали "Възраждане" ще бъдат приобщени официално към мнозинството по един или друг начин - това не е толкова интересно. Но техният дневен ред може да бъде инкорпориран частично в една или друга форма. Например по отношение на Украйна, както и на някои от фашизоидните закони срещу сексуалните малцинства и "иностранните агенти".
Всъщност планът "Пеевски" беше тестван и в настоящия парламент и пропадна заради разцеплението в ДПС. По-общо обаче този план би донесъл много сериозни репутационни щети за ГЕРБ и Борисов. Проблемът на Борисов е, че не може да го откаже и ще търси оправдания в другите партньори за неговото евентуално пропадане.
Може би пък на хората вече толкова им е писнало, че биха "глътнали" всякакво правителство, дори и такова с Пеевски? Едва ли може да се разчита на такава логика обаче. Веднъж съставено, подобно правителство ще е слабо и бързо ще повлече основните партии в него към политическата пропаст. Този ефект едва ли ще бъде компенсиран чрез медийна доминация и други трикове. А и международната реакция ще е сериозно негативна или по-скоро негативна, в зависимост от изхода на изборите в САЩ. Тоест, риск, който Борисов трудно би се решил да поеме.
От тази гледна точка истинският "план Борисов" може да е всъщност нови избори, както и досега. Не е случайно, че ГЕРБ не могат да съставят правителство, въпреки че уж са "победители" в поредица от парламентарни избори. Пировите им победи са свързани с това, че нямат реална идея за редовно управление. Това, което успяха да направят, е да осъществят контрол върху служебното правителство заедно с Делян Пеевски и засега това изглежда предпочитан вариант на тандема ГЕРБ-"Ново начало".
За какво все пак иде реч
Разбира се, хората малко по малко осъзнават какво се случва и започват да осмислят истинските причини за липсата на редовно правителство. Зад пушилката от думи и взаимни нападки все пак иде реч основно за разграждането или запазването на завладяната държава: това всъщност е и смисълът на плановете "без Пеевски" и "с Пеевски". Все по-наглата употреба на институции с политическа цел в тази кампания със сигурност не е останала незабелязана от хората: купуването на гласове, толерирано от МВР избирателно; странните решения на ВАС и ЦИК за регистрацията на ДПС в полза на Пеевски; арестите на хората на Доган и т.н.
Мнозина ще кажат, че това не са нещата, които истински вълнуват хората. Не ги вълнува и промяната на фискалния модел на държавата, която доведе до повече растеж и на икономиката, и на доходите на хората. А кое е това, което "наистина" вълнува обществото тогава?
Вярно е, че мобилизацията за гласуване става на базата на емоция. А емоциите идват от наратив, история, която е или плашеща, или увличаща и завладяваща в позитивен смисъл. Борисов и Пеевски отдавна не са увличащи, но това, което успяват да направят с оставането си на политическата сцена, е да отнемат позитивната емоция, генерирана и от опонентите им. А в една среда на слаб обществен интерес дребните сметки, клиентелистките схеми, купените гласове и малките психологически радости от натриването на носа на опонента започват да играят решаваща роля.
Все пак голяма картина има обаче и тя се свежда до плановете, описани по-горе. С емоция или не, гражданите имат избор, от който всъщност не могат да избягат - дори ако не отидат до урните.
Източник: Даниел Смилов, "Дойче веле"
