Измама с изборните секции в Турция – това дали е новина? Новина е обаче, че вероятната шашма влиза в крак с технологията – откриване на секции с типично тролски похвати в Интернет.
За какво става въпрос – от Турция се пращат хиляди заявления за откриване на изборни секции от един IP адрес. Звучи подозрително и то не заради друго, ами заради обясненията на ЦИК.
Откакто ДПС съществува, проблемът с гласовете от Турция изглежда вечен. Подаваха се жалби, представяха се доказателства и нищо. И то защото никой, абсолютно никой в тази държава не пожела и не посмя да стигне до дъното.
Сега нови избори, нов късмет. Късмет, късмет, ама както си го накъсметиш, казват старите хора. Затова е трудно да повярваме, че хора, които спретват неща като Лекница и които като ги питаш кой води листата на ДПС за евроизборите, казват „Ахмед Доган” и „Лютви Местан”, са успели така модерно да изразят желанието си да гласуват – чрез много компютри, вързани на един сървър.
Дали се говори за прокси, за IP адрес на голям сървър, който обхваща компютри от много жилища, а може би само на едно или дали зад неистовото желание да се гласува от Турция стои „един за всички”, трудно може да се разбере. Точно думичката „трудно” обаче е ключова – като е трудно и на ЦИК не им се занимава. Но трудно не е невъзможно и спокойно при добре направена информационна система може да се разбере кой стои зад „едното IP”.
По-важното в случая обаче е, че категорично не може да се докаже, освен евентуално чрез СРС, дали един човек е писал заявленията. Защото и на един компютър могат да седнат 20 души, да напишат и да изпратят съответното заявление. И ето я законовата дупка – за това никой не е помислил и никой не е желал да мисли.
Какво може да се направи – ами за да се убие желанието на разни избирателни тролове да вилнеят, да бъдат въведени законови параметри. Например от едно IP, с уникален лог при заявка към получаващия сървър или по друг начин, който може да бъде технологично реализиран, да може да се праща едно заявление дневно. Така няма как някой да нащрака на конвейр необходимите заявления – в „помощ” на друг. Или да се въведе така популярният код CAPTCHA. И информационната система за подаване на заявления да се прави така, че да се установява лесно кой откъде входира заявления – все пак Facebook например вече те следи и офлайн, няма как някой да ме убеди, че не може да се проследи дали дадена информация е дошла от един или друг краен потребител, а не да се оправдаваме с IP-то на доставчика.
Днес ЦИК трябва да обяви броя на изборните секции в чужбина. И след като лично говорителят на ЦИК Александър Андреев заяви пред Actualno.com, че и от САЩ, и от Великобритания идвали заявления както от Турция като обем, да видим и сравним колко ще са секциите в Турция и колко във Великобритания и САЩ. От това сравнение по-убедително доказателство, че може да има или няма нещо нередно, здраве му кажи.
