Апостола на свободата пише тези слова с ясно съзнание, защото знае, че хората по тези земи съпреживяват всичко заедно – и добро, и лошо. Така, всички съпреживяват Априлското въстание. Така, съпреживяват Освобождението, Съединението и Независимостта. Така българи, турци, роми, евреи, арменци и др. съпреживяват националните катастрофи в редиците на Българската армия и като население, което е подложено на лишения. Така народът на Царство България съпреживява спасяването на евреите и ромите, но и изпращането на събратята им от Новите земи към лагерите на смъртта. Така съпреживяват преврата, Народния съд и тоталитарният режим. Така, съпреживяват идването на демокрацията и престъпния преход. Така съпреживяват влизането на България в НАТО и ЕС. Така продължават да съпреживяват всички неволи и малки поводи за щастие.
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
Съпреживяванията са сближили всички по тези земи, че всеки умишлен опит за разединение би счупил брадвата, вместо да сцепи камъка. Когато делиш комат хляб с комшията, когато се потиш заедно с него на полето и в мината, когато изпитваш същите радости, когато споделяш празника си, когато е отворена вратата ти за него – никаква отрова не може да те сломи. Отрова, която периодично изтича от телевизионните екрани, страниците на печата, диспея на телфона и монитора на компютъра. Не на последно място – от партийните централи.
През всичките тези години различията в България винаги са били ползвани за политически игли за националистическо убождане. Въпреки това, народът на България продължава да съпреживява заедно – и бедността, и политическа мерзост, и словоблудство, и щастието, и любовта, и фалитите, и корупцията, и пр. Всеки ден роми, българи, турци, евреи, арменци, власи, помаци и пр. работят рамо до рамо. Всеки един от тях освен своето семейство, издържа държавата. Издържа я, като си купува храна, дрехи, лекарства и от всички свои разходи – 20% от които отиват в държавната хазна. Най-бедният и най-богатият в България плащат данък добавена стойност от 20%. Всеки ден погледите на хората на България се срещат. Всеки ден дишат един въздух. Всеки ден ползват едни и същи прибори в ресторантите. Всеки ден децата им са заедно на площадката. Всеки ден се докосват волно и неволно. Всеки ден се раздвояват дали да останат или да заминат.
Днес думата интеграция е ключова, защото всеки човек се интегрира в процеси, институции и време. Всичко това се обуславя от условията, които са налични за осъществяването на процеса включване в определена система от културни, политически и икономически норми. Хората от селата се интегрират в градовете. Майките се реинтегрират след майчинство. Децата се интегрират в детските градини и училищата. Завършилите училище или университет се интегрират на пазара на труда. Всички ние като личности перманентно се интегрираме някъде, защото ролята ни е динамична и се сменя всекидневно, а понякога влизаме в различни обувки за един ден.
Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС
Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?
Сближаването ни със Западноевропейски култури и икономики е огледално отражение на държавната ни политика за домашните ни интеграционни дилеми. Не спазваме базови принципи на демокрацията и не зачитаме ключови ценностите на ЕС. Борбата с организираната престъпност и корупцията са кампанийни, а често будят съмнение са умишленост. Мерим се само с Румъния (по доклади, заплати и т.н.), без реално да постигаме животопроменящи резултати. Всичко това попада в критичните доклади, но само до следващата прегръдка, целувка, галене по главата или потупване по рамото на политическото ни войнство. Така, държавата кампанийно работи и по ромския въпрос. Така, мери ромите кой е по-по-най, като често ги кара да се бият едни с други. Така, всеки път отчита колко лошо нещо са гетата. Така, държавата обяснява как точно сега на момента тръгва образователната интеграция. Така, властта се тревожи, че тези хора не са готови за пазара на труда. Цялата тази говорилня затихва пред снимките на държавното ни войнство с лихвари, сутеньори, търговци на гласове.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Интеграцията на малцинства към мнозинство изветрява от ден на ден, защото става все по-неактуална – до следващото сбиване и бутане на къщи, до следващите избори. На дневен ред е справедливо и пропорционално разпределение на блага, ресурси, услуги и отговорности. Защото само така се постига дълбока интеграция.
Дълбока интеграция се постига тогава, когато културните, политическите и икономическите ресурси на страната достигнат до всеки гражданин и квартал: когато имаш роми в законодателната, изпълнителната и съдебната власти, когато публикуваш ромски автори и поставяш ромски пиеси, когато признаеш и оцениш факта, че цели икономически сектори в България са зависими от роми, които са крайните работници – земеделие, животновъдство, розобер, билкарство, гъбарство, строителство и др.
Дълбока интеграция се постига, когато се обновяват или изграждаш пътища, паркове, площадки или просто се облагородява градската и селската среда - да не се спираш процеса на границата на ромския квартал. Изграждането и развитието на градския транспорт да не подминава, заобикаля или спира до ромския квартал.
Още: Защо Северна Корея този път не се подигра на Сеул
Още: Иран: Страх и объркване от краха на Асад
Дълбока интеграция се постига тогава, когато каквито изисквания и поощрявания имаш към "белите" ученици на първия чин, такива да имаш и към "черните ученици" на последния чин, а не да излизаш с аргумента "те толкова могат" или "за тях образованието не е ценност". Преустановяването на една от най-тежките корупционни форми в образованието би било добро начало – сегрегацията на ромските деца в определени училища и търгуването с тях.
Дълбока интеграция се постига тогава, когато се промени законът, който накърнява интересите на огромна група от хора и създава циклични сблъсъци. Защото законът трябва да е разумен и справедлив, а не порицаващ и репресиращ. Позоваването на първото изречение на случаен член от Конституцията, която се превърна в изтривалка за всеки политически труп, не води до справедливост и дълбока интеграция. Законите и Конституцията не могат да обслужват себе си. Те трябва да улесняват живота на хората.
Дълбока интеграция се постига тогава, както израждаш "бяла" бременна жена в "нормалното" отделение, така да израждаш и "черната" - а не да я изолираш в "циганското отделение", където 20 родилки ползват една баня и тоалетна.
Дълбока интеграция се постига тогава, когато ти кажат, че циганите се возят без билет, да не мълчиш, а да излезеш и да кажеш каква е статистиката, защото всички граждани плащат за черната финансова дупка в столичния градски транспорт. Разбира се, този разговор е тривиален, тъй като безплатният градски транспорт рано или късно ще бъде въведен.
Дълбока интеграция се постига тогава, когато наемаш роми, да не си мислиш, че "простият мангал" ще ти свърши работата на половин цена, та дори и без пари, щото е "мангал" – както при физически труд, така и при мисловен.
При дълбока интеграция граници и различията губят смисъл и значение. Хората пътуват, опознават се, влюбват се, заживяват заедно, създават семейства – раждат се нови култури, които надмогват ретроградни традиционни вярвания и практики. Светът се модернизира и става все непредвидим. Технологиите изпреварват времето си, а хората задминават развитието на обществата си. Глобалните гражданство се превръща в реалност, въпреки изоставането на държавата, която се заинатила, че това е утопия.
Боксува и медийната реалност, която ни претопля стари гозби от миналия век, много често с изтекъл срок на годност. Борбата с фалшивите новини и алтернативните факти се води от най-достойните, които при първа възможност ни ги сервират като истината. Завъртат главите на медийния консуматор със социални помощи, ток, вода, данъци, полиция, пожарна, лекари и все права, които само роми имали и то безплатно. Безплатните лъжи се повтарят докато се излее бетон върху някоя дюна, или просто някой я изравни с багера си – щото му пречела на изгледа. Докато политици, които иначе се мразят до кости в медиите, гласуват заедно в парламента. Докато… се замаже нещо, което трябва да се замаже.
Българи, турци, роми и др. от всяка една точка по света изпращат пари в България за една минута, а държавната политика не може да им осигури една електронна услуга без срив. Всички те плащат местни данъци и такси в малките си общини, въпреки че не живеят там. Родители им тънат в мръсотия, защото няма редовно сметоизвозване и наличието на вода е пряко зависимо от валежите. Е, тук няма ромски права. Има тотална абдикация на институции от базови отговорности. Но там нали са наши хора, няма да ги осветим с прожекторите. Важно е да построим стадион с пари от Европа, който няма да влезе в експлоатация. Важно е да подменяме плочките на площада на всеки две години – работа да им.
Българи, турци, роми и др. купуват винетки, плащат за гражданска отговорност, а държавата и общините при 10 см сняг изпадат в бедствено положение. Пак същите са работили през социализма с десетилетия за държавата, а накрая са с по 200 лв пенсии. И отново те – българи, турци, роми и др. са съседи, приятели, близки, щастливи и тъжни заедно, а накрая България била само на българите, а циганите били нагли, турците за под ножа, евреите за Хитлер.
"Има два основни пътя за убеждаване на хората – централен и периферен. Централният е свързан с претегляне на аргументи и преценяване на съответните факти, систематично обмисляне на проблемите и достигане до решение. За разлика от него периферният път към убеждаването е по-малко свързан с мислене - човек реагира на прости, често неуместни сигнали, които определят даден аргумент като правилен, погрешен или привлекателен без участието на мисълта. Хората за склонни дълбоко да се замислят, ако проблемът е близък и важен за тях. Понякога обаче, дори проблемът да е важен, не му отделяме внимание поради разсеяност, или защото информацията е поднесена така, че я приемаме безконтролно", из "Човекът – "социално животно" на Елиът Арънсън.
Емоционалното заразяване е в ход. Народът на България ще съпреживее и този напън за дехуманизация. Докато го има. А колко дълго ще го има, зависи само от него.
Автор: Огнян Исаев
