Терорът в Европа е в уродливото си състояние на еволюция. Убийците станаха безкрайно изобретателни, а зверствата им - безкрайно евтини. Вече няма нужда да се опасват с колани с експлозиви, да задействат от разстояние бомби, да стрелят с автоматични оръжия, да взривяват коли бомби. Това е скъпо, рисковано, а в ситуация, в която властите са настръхнали - крайно недалновидно.
Този тероризъм вече е провален, той е опасен за самите терористи, защото те ще бъдат предварително разкрити, а коварните им планове - унищожени. Този тероризъм буди подозрения, предвидим е, за него всички по веригата - от редовия полицай до специалните служби - са подготвени за противодействие.
Неговият класически подход за разпръснати навред трупове и части от тела на до преди минути нищо неподозиращи невинни, загуби като че ли "поддръжници" сред терористите - поне в Западна Европа.
Вече сме свидетели на една пандемия, която не може да бъде победена! Пандемия на страх, рухнали светове и постоянна заплаха за живота. Това е пандемията на евтиния тероризъм: наемаш или крадеш кола, бус, камион, вземаш кухненския нож и с бясна скорост газиш съдби, мечти, бъдеще в името на гнусната си фанатичност или омраза. Никой не може да спре подобна смърт, тъй като тя няма индикации за случване, няма заподозрени - тя идва от нищото, докато си вървиш сред купищата мерки за сигурност, цивилни антитерористи и охранителни системи.
Кой може да спре милионите движещи се автомобили, в коя от всички тези коли са убийците, откъде ще минат, кого ще премажат, защо въобще си въобразяваме, че от утре ще имаме механизми да противодействаме на всичко това?! Ние можем да се преборим само с последиците. Можем да сме солидарни, да поднасяме цветя, да скърбим, да палим свещи, а те да отразяват силуета на белия флаг, който Европа е развяла в битката си срещу тероризма.
А докато се чудим върху симптомите, терорът стана непобедим и на онези убийци това почти нищо не им струва. Те не стрелят - колят, не взривяват - газят, не хвърлят бомби - размахват ножове. Те раждат смъртта с подръчни средства, намерени в шкафа, в гаража, в съседния битак. Изглеждат като мен и теб, много от тях живеят сред нас и ако попитате съседите им - имат блестяща репутация на добри хора. Вярно, някои са второ или трето поколение деца на мигранти, живеещи като социални маргинали, без работа и образование, но въпреки това част от едно цивилизовано общество, което обаче ненавиждат, заради успехите и достиженията му. Какво става в главите им, какво става в сърцата им - никой не може да ни каже. А там се ражда най-страшното...
Осем минути. Това е времето, за което британските служби са неутрализирали тримата терористи от последното кърваво нападение. Страната е под тревога от последните атентати - по улиците обикалят цивилни полицаи, тежко въоръжени антитерористи, а мобилни патрули са почти на всяка крачка по различни свидетелски разкази от Лондон. Въпреки това, въпреки драконовските мерки, въпреки извънредното положение, въпреки вероятно добрата подготовка на всички тези служители, дайте си сметка - как се спира микробус, който с бясна скорост минава през хора?! Терорът се подиграва на сигурността ни, той я заобикаля, удря я в ребрата, покосява я в гръб. Той е по-силен, защото е изобретателен. А това е отвратително!
Където и да сте, бъдете на щрек, бдете над себе си и хората до вас, пазете се на всяка цена, защото каквото и да ви говорят, по-спокойно и безопасно няма да става! Най-жестокото нещо, което можем да си помислим, е, че в цивилизования свят терорът ще се превърне в непобедима сила. И не, няма да сме далеч от истината!
Автор: Румен Скрински
