И днес се нуждаем от устрема на Съединението

6 септември не е просто Денят на съединението. Той е празник на някогашния всепоглъщащ устрем на българския народ към заедност, към единност, към цялост. Устрем, заради който днес сме това, което сме, имаме държава и българското знаме се вее и на север, и на юг от Стара планина.

За подвига на Съединението се знае достатъчно. Народ, който може да удиви света в желанието си за единност и в непоколебимата си воля да защити този избор, заслужава празник като днешния.

Уви обаче, съвременните българи не сме достойни наследници на този смел народ. Днес обществото ни е изтъкано от разделителни линии и нишки на противопоставяне.

Делим се на бедни и богати, цветни и черно-бели, българи в България и българи в чужбина, леви и десни, умни и красиви и глупави и грозни, "добър" материал и "лош" материал, българи, цигани, мюсюлмани...

Идеалът на Съединението днес се търкаля в прахта на ежедневните ни борби и съревнования. Отдавна надписът над Народното събрание е просто част от градския пейзаж и не означава нищо.

Травмите от загубените войни, комунистическото ни минало и тежкия преход разкъсаха единната тъкан на българския народ. Днес той е много по-атомизиран, много по-капсулиран в собственото си оцеляване. Днес той е убеден, че всеки се спасява поединично.

И именно защото всеки се спасява поединично, важните неща, които само всички заедно можем да извоюваме, никога не се случват. Защото Съединението не е последното голямо общо усилие, което е трябвало да направим. Всеки ден България се нуждае да бъдем единни. Всеки ден хиляди проблеми могат да бъдат решени, ако заедно отстояваме правата си и се борим за нещата, които искаме.

Защото устремът на Съединението не е затворена страница от историята. Той е дишаща и пулсираща енергия, от която имаме нужда винаги, защото само с нея можем да направим живота си такъв, какъвто искаме.

Няма народ в света, който да е постигнал успехите си без да е единен. Едно време българският народ е знаел това. Време е и ние днес да го разберем.

Автор: Десислава Любомирова