Никога досега в съзнателния живот на милиарди хора по света изразът "глобална заплаха" не е придобивал повече смисъл, отколкото при сегашната ситуация с коронавируса SARS-CoV-19 и причиняваната от него болест COVID-19. Няма две мнения, че това е криза, която не признава граници. На вируса не му пука на кой Господ се кланяте, какви са ви възгледите за живота и семейството, какви са политическите ви пристрастия. Най-важното, което изглежда го засяга, е какъв е генът ви, колко добре може да му отговори имунната ви система и може би какъв е цветът на кожата ви до някаква степен, но това още е твърде рано да се каже.
При това явно за всеки с една мозъчна клетка положение, ясно е, че човечеството следва да отвърне на заплахата единно. Заразата не е толкова смъртоносна, че да говорим за директно изчезване на човешкия вид, но е достатъчно опасна, за да говорим за драстична промяна в начина на живот на милиарди. И единственият начин тази промяна да бъде колкото се може по-поносима плюс надеждата някога да се върнем колкото се може по-близо до досегашния си начин на живот е политическата воля! Да, политическата – защото политика означава умението да се управлява всичко, включително по-бързото намиране на ефективен лек.
И какво виждаме – водещата държава в света, САЩ, спира финансирането на кажи-речи единствената глобална медицинска организация в света! Решението е на Доналд Тръмп – човекът, който изтърва епидемията в Съединените щати и сега търси кой да обвини за некадърността си! Не вярвате, че я е изтървал – The New York Times обясни буква по буква какво е правил този самовлюбен, егоцентричен и некадърен човек, в чиито ръце е контролът на немислими по големина ресурси! Статията е наистина връх на аналитичната журналистика и се чете като книга - не като пост в социалните мрежи, предупреждавам предварително всеки, който кликне на линка по-горе.
Във време, в което координацията и финансирането на усилията да бъде намерен лек срещу COVID-19 са най-важни, политиката в смисъл на надцакване и игрички отново взема връх! Далеч съм от мисълта, че проблемът е само Тръмп – със сигурност и в Китай мълчаха дълго време и чак когато болните станаха десетки хиляди, взеха да вземат мерките, които сега у нас генералите един през друг от телевизора хвалят. Но така или иначе няма ясна инициатива на обединение на ресурси на най-могъщите сили – има разни жестове с маски и лекарства и толкова!
Подобно поведение мен лично ме води до мрачни мисли, особено като се вижда какво прави политическата класа и в България. Който още има очи да види и нерви да я следи, е наясно. Поредният, но не и последен пример е популизмът с търговските вериги и задължението да продават "българското"! Защото така написаните от правителството на Бойко Борисов правила не са ясни! Според тях се иска търговски вериги да имат "места за продажба с площ, достатъчна за излагане и продажба на съответните (български) хранителни продукти". Какво значи "достатъчно"? Една трета от магазините? Две трети? Три четвърти? Или колкото каже съответният чиновник и колкото си поиска, за да каже по-малко? Такива мерки само изострят ситуацията, защото потърпевшите не могат да бъдат убедени, че те не представляват помощ само "за наши хора". С една дума - вони на пазарлък с изнудване, а този тип игрички са писнали на всеки съзнателен човек!
И чудно, държавата по същата логика защо не задължи производителите в България да произвеждат определено количество хранителна стока, че да стига за изхранването на всички? После може да продължим и с други стоки - дрехи, техника и т.н. и да връщаме петолъчките!
Като добавя към това и събития тип "Волен Сидеров" - дано прокуратурата наистина да успее да го осъди с издържано обвинение пред съда, или по-страшно - интервю на главния прокурор т.е. човек с изключително много власт в България, в което казва следното: "Единственият, който въздава правосъдие, е Господ. Аз не въздавам правосъдие. Аз съм инструмент, с който Той прави нещата, които смята за правилни. И аз не влагам в това никаква емоция. Като извършвам някакви действия, аз смятам, че са правилни и спазвам закона. Може да ви звучи странно и знам какво може да последва от това интервю, но така виждам нещата". Ами – Господ да ни е на помощ, хората с власт у нас и по света изглежда ще са след него ...
Автор: Ивайло Ачев
