Гледал съм доста епизоди на „Другата България”. Онази, живееща извън пределите на милата ни татковина. Предпочела да потърси изход и по-добър живот (друг е въпросът какъв е процентът успеваемост) „навън”, за да избяга от грозната родна действителност.
А тя ни заобикаля отвсякъде.
Като човек, който целодневно следи новинарските потоци, отдавна съм си създал своя защита срещу „троянските коне”, които понякога антивирусната ми програма пропуска. Те се забиват и започват да ровичкат и човъркат съзнанието ми. И то по най-тънките струни – чувствата за неправда, вина, за морални ценности. За съжаление обществото ни е забравило за тях, но аз наричам себе си човек, защото все още продължавам да се надявам, че все някога помията ще свърши. Тогава, да се надяваме, политиците ще ни хвърлят и парче хляб (няма да ни държат само на зрелища). Или поне ще го направят с баба Снежана. И с хилядите други като тях. За да извървят останалата част от житейския си път достойно.
Не ме разбирайте погрешно. Аз съм млад човек. И за мен винаги е било по-важно да се създадат условия тези млади хора да могат да започнат жизнения си път достойно. И не съм противник на емигрантството.
Но тези снимки, сигурен съм, ще поиграят върху тънките струни и на вашето чувство за справедливост и социално съзнание.
Ето я баба Снежана. Тя „живее” в София. В един от баровските квартали на София. Живее живот, какъвто много бездомни кучета по улиците не биха преживели. Но баба Снежана дори се усмихва. Не пиша къде точно е „къщата” й, тъй като я е страх да не бъде нападната от роми. Или „заинтересовани” социални институции, които да определят жилището й като негодно и опасно. Ние обаче се трогнахме и решихме да напишем и да покажем как живеят част от българите.
Преди години истинското жилище на Снежана й е отнето от съда и присъдено на друг неин роднина. Тя е изгонена навън като мръсно псе. Това ни разказва самата тя. Не знаем какъв е казусът, дали съдът е сбъркал или не. Не ме и интересува. На него пръст му размахва само ЕК. Няма и да ръся празни приказки за това колко нехуманно е това, как, видите ли, веднага някой чиновник трябва да отиде и да я настани в социално жилище. Как възрастните хора са оставени на произвола на съдбата. Всички сме на този хал. Няма и да обяснявам, че в Комисията против дискриминация са си раздали по 1000-3000 лв. бонуси за 2 месеца работа, а баба Снежана я чака зима.
Не. Моята надежда е една. Да покажа на възможно повече българи докъде е стигнала баба Снежана. Големите телевизии да отидат и да снимат баба Снежана, да „разлаят кучетата”. Защото идва Коледа, а понякога, на Коледа стават чудеса. На баба Снежана не й трябва голямо чудо. Хиляди могат да поискат пари и помощ от държавата, тъй като живеят в крайна нищета. Но това НЕ Е ЖИВОТ.
Да разлаем кучетата! Може някой да се заинтересува.
Автор: Пламен Георгиев
