Делян Пеевски вече не е председател на ДАНС. За шест дни от „изпълнен с решимост и готов да се бори срещу организираната престъпност и контрабанда” Пеевски стана „огромна политическа грешка”. Стана, след като на хората им писна и излязоха на улицата, за да покажат, че повече няма да търпят.
След като управляващите за пореден път в рамките на един месец направиха ключова грешка при ръководенето на държавата обаче, този път не може да се разминем с едно ИЗВИНИСЕБЕ! Няма как просто. Защото такава грешка показва несъстоятелност да управляваш. А тези, които сега са на власт, са избрани, за да управляват. След като не могат, след като хората не ги искат, след като дори журналистите им се смеят в лицето на скалъпените обяснения за „вътрешен катарзис” (поведението на Сергей Станишев относно мотивите за избора на Пеевски на вчерашната (17 юни) пресконференция), след като не са дорасли за реалната Игра на тронове, решението е просто – отиват си.
Големият въпрос е какво да правим оттук насетне. Въпрос, който се задава от много хора и с право. И най-логичният отговор е един – да не забравяме гражданския контрол. Не този на Дончо Дудев, Янаки Ганчев и т.н. хора, които не са разпознаваеми истински от никого, а този на хилядите, готови да излязат на улицата, когато някой самозабравил се държавник реши да се прави на по-велик от Господ. С други думи – ако трябва, през месец ще се сменят, докато не се научат да работят предимно за избирателите си, а след това за себе си, партията, роднините и приятелите си.
Преди обаче да се иска оставката на този кабинет, наистина е редно да помислим за нов Изборен кодекс. Кодекс, който обаче да бъде изработен с помощта на гражданските организации. Това няма да е лесна и бърза работа, но може да се направи. След като с помощта на социалните мрежи се организира протест като сегашния, който по своята същност е уникален, защо да не се организира и истинско допитване за предложения за Изборния кодекс? И след това разумните да се отсеят – от специалисти по конституционно право, които не са членове на нито една партия. А после депутатите да почват да гласуват и да свършат някаква работа.
Гаранции за перфектна държава няма и никой не може да даде. Гаранция за това дали нещо е изконно правилно или изконно грешно обаче може да се даде – позицията на народа. Просто народът, като суверен, не трябва да забравя, че е такъв и да е готов да го припомня. Това е началото на дълъг и трънлив път, но трябва да тръгнем по него и да не чакаме за месец-два всичко да се оправи – няма да стане. Но не можем да живеем в безвремие – по-страшно от това няма.
Автор: Ивайло Ачев
