Разбира се, че могат и заедно. Но по-често не могат. Или не искат. Този път решаващата роля за постигнатото разбирателство между германските консерватори и социалдемократите изигра президентът Щайнмайер.
Ето че вече има договорка, която прилича повече на проект за коалиционен договор, отколкото на разбирателство за възможните принципи на една обща правителствена програма. "Искаме да подновим сътрудничеството", съобщи шефът на социалдемократите Мартин Шулц. А канцлерката Ангела Меркел определи постигнатото съгласие като предпоставка за това "да можем да живеем добре в Германия и след 10 или 15 години".
Всички отстъпиха
Документът е значително по-обхватен, отколкото се очакваше. В него се вижда ясно коя партия какви отстъпки е направила. Някои части от документа дори изненадват. Така например темата за Европа вече не е в края на документа, а е изведена напред, като на политическия подем на Стария континент са посветени цели три страници.
Но в сравнение с Европа външната политика изглежда почти пренебрегната, ако не броим все пак това, че възможните коалиционни партньори изключват оръжейния износ за страните, участващи във войната в Йемен.
Във вътрешната политика е постигнато съгласие за "пакт за върховенството на закона" и за "пакт за правосъдието". Няма да има увеличение на данъците, за което настояваха социалдемократите. В замяна на това здравноосигурителните вноски отново ще се поделят поравно между работодатели и трудещи се. Социалдемократите са се преборили и за т.нар. солидарна пенсия, замислена като мярка срещу бедността на стари години. Постепенно трябва да отпадне и тъй нареченият „данък солидарност“ – налог, въведен навремето заради източните германски провинции.
По бежанската тема се очертава принципно разбирателство по въпроса за събирането на разделените семейства на бежанци, но за това се предвиждат много тесни граници.
Нарасналата роля на президента
Държавният глава изигра ключова роля в тези сондажи - постигнатото единодушие е резултат и от натиска, който той упражни над преговарящите. А това засилва значението на президентския пост и на президента, който често е определян като безгласна буква. През тази седмица обаче Франк-Валтер Щайнмайер използва възможността да притисне участниците в сондажите: "Всички погледи са отправени към партиите и техните лидери. Всички се питат как може и трябва да продължава това? С пълно право!", заяви той във вторник. И тези думи бяха чути както от Ангела Меркел, така и от много членове на кабинета. Също и от председателя на социалдемократите Мартин Шулц. В четвъртък Щайнмайер каза пред дипломатическия корпус още нещо: "ХДС/ ХСС и ГСДП са задължени не само пред собственото си политическо бъдеще. Те носят голяма отговорност за Европа и за международната политика". А по-рано, след провала на преговорите за т.нар. "коалиция Ямайка", Щайнмайер беше напомнил, че „който иска да носи политическа отговорност, не може да се отдръпва". На финалната права на сондажите през тази седмица тези негови думи трябваше да напомнят на Меркел, Шулц и Зеехофер, че просто трябва да постигнат единодушие.
Има още препятствия
Дотук е достигнат само един междинен етап. Ако приемем усилията за съставяне на правителство като бягане с препятствия, то сегашното споразумение е само едно мъничко препятствие в сравнение с това, което предстои на конгреса на социалдемократите на 21 януари в Бон. Чак след като и това основно препятствие бъде преодоляно ще започнат същинските преговори.
Германската конституция не се интересува нито от коалиционни преговори, нито от сондажи. Сегашната драма не бива да продължава и след конгреса на ГСДП, когато трябва да се състоят същинските преговори за съставяне на правителство. Защото четири месеца след изборите за Бундестаг Германия има нужда от ясен сигнал. Много хора чакат този сигнал вече повече от 100 дни. Вчерашният петък беше такъв сигнал. Партиите просто трябваше да постигнат съгласие.
Коментар на Кристоф Щрак за Deutsche Welle
