Министерски съвет започна със спешните мерки заради появата на коронавируса у нас. Спешни общо взето на сходен принцип, на който се вземат и за снега.
Проф. Тодор Кантарджиев преди повече от седмица бе казал, че е неизбежно вирусът да дойде и в България и това се знаеше съвсем ясно; защо обаче мерките за ограничаване на възможностите от заразяване започват да се вземат сега, не е.
Сред всички тях, иначе разумни, една буди въпросителни: затварянето на кина, театри и всякакви културни мероприятия. Това, вероятно, е съвсем нормално - два-три часа с 200+ хора на едно място са наистина критични. На този фон обаче странно присъствие на духа и на колективните човешки изживявания продължават да запазват моловете, ресторантите, кафенетата, дискотеките. Изглежда те са изконни български територии, които или вируси не ги ловят, или ако случайни ги уловят, изживяването да посетиш дискотека си струва риска и в определен парти-партиен смисъл си заслужава.
Да се изкашляш по време на постановка е безспорно опасно. Но да кашляш дълго и сополиво в ресторант, особено над прибори и чинии не е проблем. Да кашляш по време на футболен мач е очевидна заплаха - в Италия, говори се, тъкмо оттам е тръгнала епидемията. Но да кашляш в ориенталските дискотеки на Студентски град, който е претъпкан с хора и заведения - може, важното е само мигновено да се наплискаш вътрешно с алкохол, че работата да се размине.
И накрая да висиш в душните съблекални в мола и да изпробваш изпробвано от стотици други - в това няма проблем. Но недай си боже да отидеш на симфоничен концерт - свистенето на лъка върху струните на цигулките, установено е, разпространява вируса с по-голяма скорост отколкото приятните следобедни разговори и неприятните следобедни кашлици в кафенатата.
Ясно е впрочем защо не може да се забрани всичко - една от големите опасности на коронавируса е не просто самото заболяване, а вече все по-ясно очертаващата се рецесия. Едва ли има консуматорски навик, който да не остане поразен от пандемията, или от страха от пандемия. Но е ясно как се действа; масовите мероприятия се отменят не по друга, а по икономическа важност, Мъждукащата култура така и така едва диша финансово, с нея ще се справим най-напред. После вече, от зор заман, ще мислим за дискотеки, кръчми и барове. Остана единственото, което има да става - отсега може да прогнозираме появата на "Коронавирус кючек", по модела на всички кларинетно-духови и духовни изживявания, каквито повечето трендинг грипове - птичи и прочие, са вдъхновявали за безсмъртното народно творчество.
Автор: Райко Байчев
