Сергей Гуриев, един от водещите руски икономисти в миналото, ректор на Руската икономическа школа, преди 10 години неочаквано бяга във Франция, където днес е професор по икономика и заместник-ректор на парижкия Институт за политически изследвания. Гуриев се занимава с проучвания на авторитарните режими. В интервю за Дойче Веле обяснява защо западните санкции не са довели до макроикономическа катастрофа в Русия и прогнозира какво ще се случи със страната, след като Владимир Путин си тръгне.
Според Вас докога ще може Путин да финансира войната на фона на икономическите проблеми и военните неуспехи?
Сергей Гуриев: Зависи от много фактори. Путин вече се сблъска със сериозни финансови ограничения и сега среща трудности с финансирането на войната. Но той има спестени ресурси, включително от миналата година, когато Западът замрази активите на Руската централна банка, но продължи да купува руски нефт и газ, давайки пари на Путин. Руската централна банка успя да се справи с инфлацията, с изтичането на капитали и фактически избегна макроикономическия колапс. Но руската икономика се намира в рецесия, а качеството и равнището на живота на руснаците значително спаднаха.
Същевременно виждаме, че например за последните шест месеца линията на фронта фактически не се е променила - това също е влияние на икономическите санкции. Те ограничават възможностите на Путин да избива украинците.
В конкретния случай бих казал, че войната ще продължи дотогава, докато Путин е на власт. Но още колко украински войници ще бъдат убити, колко още градове ще бъдат разрушени - ще зависи от това колко пари ще му позволим да получи.
Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че планът на Запада за изолация на Русия е претърпял провал. Има ли каквато и да било истина в това твърдение?
Сергей Гуриев: Ако имаме предвид гласуването в ООН, ще видим, че тези, които директно подкрепят Русия, са съвсем малко - Сирия, Еритрея, Никарагуа. Що се отнася до Китай, аз много се радвам, че той не доставя оръжие на Русия. Ако Пекин беше решил да следва идеята за безграничната дружба, щеше да предоставя на Москва оръжие и пари без ограничения, а така санкциите не биха сработили.
Сега Русия е принудена да купува боеприпаси и оръжие от Иран и Северна Корея, но тяхното качество е много по-ниско от китайското. Т.е. руско-китайската дружба си има определени граници. Вярно е, че Китай не е съюзник на Запада в тази война, вярно е и това, че Индия продължава да купува руски нефт. Но не може да се говори като Лавров, че останалият свят (извън Запада - б.ред.) подкрепя Русия.
Отбелязахте спада в нивото на потребителските разходи - колко силно се усеща той и може ли да прелее в реална съпротива на обществото срещу Кремъл?
Сергей Гуриев: Говорим за момента, в който обществото ще разбере, че повече не може да продължава така. И това ще доведе до масови протести, като полицията ще се присъедини към протестиращите. Путин много се безпокои по този повод и например не използва Националната гвардия във войната, защото тя му трябва за избиването на потенциалните протестиращи.
Ако в Германия или във Великобритания качеството на живота спадне с 10 процента, ще започнат масови протести. Но в Русия е друго - ако протестирате, ще ви бият, ще ви измъчват и ще ви изпратят в затвора за десет години. Държавата е много репресивна, при това сега говорим за такова ниво на репресии, каквото не сме виждали от съветско време.
Смятате ли, че Путин още отпреди години е имал план, насочен към създаването на империя, или целите му са се променили с течение на времето?
Сергей Гуриев: Знаем, че той винаги е бил корупционер и е управлявал обкръжението си като шеф на мафията. Затова още щом дойде в Кремъл, започна да си строи дворец в Геленджик, т.е. той не е строител на империя, по-скоро е строител на дворци, което е нещо съвсем друго.
С времето обаче той разбра, че за да охранява дворците си, които са около 20, трябва да създаде наратив за възстановяването на съветската империя. И ако повтаряте това в продължение на десет години, в края на краищата и самите вие започвате да му вярвате.
Но той всъщност започна с идеята: "Живей и позволи и на другите да живеят". Мислеше си, че ще си строи дворци, но може би икономическият растеж ще бъде толкова силен, че всички ще се примирят както с неговата корупция, така и с централизацията на властта. Но в крайна сметка, когато икономическият растеж спря, той разбра, че му трябва нов наратив. Именно във връзка с новия наратив бе анексиран Крим. Путин един вид каза на руснаците: "Да знаете, че доходите ви няма да растат, но пък ще бъдете част от империя".
Именно този бе изборът на Путин - да не извършва реформи, да не се бори с корупцията, да не позволи държавата да стане прозрачна и добре управляема. Той анексира Крим, зае антизападни позиции и започна постепенно да увеличава нивото на репресиите.
Според Вас колко дълго може да удържи властта Путин и какво ще стане след това?
Сергей Гуриев: Системата е построена около личността на Путин - той дава на хората от своето обкръжение да разберат, че не могат да функционират без него. Респективно - когато Путин някой ден си отиде, а той е смъртен човек и вече не е млад, системата ще трябва да се промени. Но как? Те отначало ще се опитат да координират действията си помежду си, но накрая ще видят, че нямат истинска подкрепа от населението. Оттам нататък, за да я получат, или ще установят нещо от типа на севернокорейския режим с най-жестоки репресии, или ще им дотрябва икономически разцвет, а за него ще им се наложи да водят преговори със Запада и с Украйна за сваляне на санкциите. Така че ако Путин си отиде, ще видим нещо като една нова перестройка.
Дали Путин ще умре, дали ще го убият или ще го отстранят от властта? Въпросът е сложен. Недемократичните режими се променят непредсказуемо.
