Хък-мък, ала-бала, народът показа достатъчно активност на националния референдум, за да не стане невалиден. И преобладаващо гласувалите на плебисцита поискаха да има електронно гласуване.
За мен този вот е вик на отчаяние, последен призив за нормалност. Ясно е, че хората, гласували на референдума, са тези, които имат по-прогресивно мислене. В нашата редакция дискутирахме доста дълго дали въобще си заслужава да се гласува на референдума и ако се гласува, какъв да е гласът. И надделя мнението, че 100% електронното гласуване ще бъде изманипулирано, ако стане някак факт – дали директно с гласа на народа или през парламента. Защото в България схемата е ясна – ще врътнем обществена поръчка, написана „по поръчка”, ще спечелят „правилните хора”, ще спретнат система, в която да има минимум една задна вратичка и оттам насетне – гласувайте, балами, ние пак ще редим нещата.
Да, така е. Не 100%, ами 1000%. Най-малкото сривът на сайтовете на ЦИК, на ГРАО, на "Информационно обслужване", на МВР показа - при добро желание и добри възможности, напълно постижимо е електронното гласуване също да е фарс. Но въпреки това, въпреки всичко лично аз гласувах с „да”. Гласувах, за да покажа, че искам да има референдуми. Гласувах, за да покажа, че не ми се иска куп тулупи на жълтите павета да решават много въпроси, по които народът има достатъчно капацитет да се произнесе. Например за депутатския имунитет, за партийните субсидии. От 240 души в парламента, все може да се намери един, да внесе подписка от достатъчно упорит инициативен комитет по такива важни въпроси.
Електронното гласуване не е панацея. В най-добрия случай към момента то би било още един вариант да упражним вота си. От вкъщи, пред компютъра, без дълги опашки, на спокойствие, за да разгледаме още веднъж дадена листа, да видим дали искаме да ползваме преференция или не. След като и електронният вот няма да е задължителен, то все пак, все пак българите в чужбина биха могли да гласуват по-масово – ако искат, ако им е останала капка желание България да я има. Сигурен съм, че има много такива хора, които в изборен ден биха си включили компютъра, а сега не биха минали стотици, понякога и хиляди километри до някоя секция в някое дипломатическо представителство. Техният глас може да е тласъкът, който ни трябва за промяна.
И за финал – електронният вот е отличен начин по-съвременно мислещите да им се чуе гласът. Извинявайте, но лично на мен ми писна хора, които не знаят каква е разликата между електронно и електрическо да решават. А и ще трябва да се поизръсят още веднъж, за да пробият системата другарите политици. Имат достатъчно средства да го сторят, но със сигурност поне малко ще ги заболи, че ще трябва да харчат отново – не само за купувачи на гласове на терен. И кой знае – може би някога, в някое много далечно бъдеще, когато България е нормална държава, в учебниците по история ще се помни датата 25.10.2015!
Автор: Ивайло Ачев
