Изминаха вече четири дни, откакто Корпоративна търговска банка на практика беше поставена под специален надзор, за да не бъде допуснат официален фалит. А фалит на четвъртата по големина банка в България спокойно би отприщил сценарий 1996-1997. И затова всеки българин най-вероятно внимателно следи какво се говори за банките.
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
Безспорно се изприказва много, но няколко детайла се открояват. Първо и най-важно – трябва да е кристално ясно, че няма банка в България или по света, която да оцелее, ако вкупом вложителите и тръгнат да си теглят парите. Дори един на десет вложители да го направи, пак ще стигнем до срив на банката. Затова и думичката „доверие” е много ключова за финансовото и банковото дело – тя е в същността на системата. Ако една банка можеше по всяко време да върне вкупом парите на всичките си вложители, тя нямаше да се нарича "банка", а "каса" или "сейф". Когато вложител прави депозит и иска да го увеличава чрез лихви, предоставя на банката да му управлява парите и да ги умножава, а умножаването става чрез инвестиции т.е. чрез кредити или чрез търговия със сложни финансови инструменти. Второто в България не се случва, защото системата ни е толкова развита и може би за добро – кризата от 2007-2008 година с банките на Запад всички я помним.
Даването на пари от вложителя на банката обаче не означава, че банката може да си прави каквото си иска с тях и да не носи отговорност. Затова е пълно кощунство да се наричат „медийна атака” журналистически разследвания на сериозни медии относно Корпоративна търговска банка и случващото се през годините с нея. Защото по официална статистика, правена от служебното правителство, се видя, че основният процент от средствата на най-големите държавни предприятия в буквално най-важния икономически сектор – енергетиката, се складираха КТБ. И няма нищо незаконно, неморално, безотговорно и т.н. в това да се пита тези пари как се управляваха и за какво се използваха – защото ако имаш такъв „благ” ресурс, бързо можеш да направиш „велика” банка. Само преди ден Левон Хампарцумян в прав текст каза – бързият растеж може да доведе до криза. А КТБ за рекордно кратко време „изпъкна” на българския банков пазар и стигна до мястото на четвъртата най-важна банка в България. Как стана това? Да не би другите банки у нас да са по-тъпи, да имат по-неможещи директори от КТБ, че да не постигат близки резултати? За само няколко години КТБ стана банка от първа група в България т.е. екстра класа. За миналата година на пръстите на едната ръка се броят банките, които имат по-голяма печалба от нея – вижте ги в отчета на БНБ. И изведнъж банка с над 71 млн. лева печалба стана рискова? Как? Защо? Как изобщо успя за няколко години да стане толкова велика КТБ?
Ключът на отговора са точно парите на държавните предприятия – нещо, което каза в прав текст и Иван Костов. Още в четвъртък, 19 юни, Българският енергиен холдинг излезе с едно странно и неочаквано съобщение – че „засилвал контрола в съгласие с Постановление 127/27.05.2013 на Министерски съвет за предотвратяване концентрирането на парични средства във финансови институции на дружествата с държавно участие”. Спомнете си сега по статистиката на служебното правителство къде битуваха парите на енергетиката ни. Затова и Костов, а и не само той – и аз питам изтеглиха ли ударно парите си държавни предприятия от КТБ през миналата седмица и това ли доведе до изчерпаване на ликвидност? Защото басните как вложителите се паникьосали и почнали да теглят заради медийни атаки са абсурдни – кои вложители, другари от Министерския съвет и БНБ? Много конфиденциална информация стана тази.
Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС
Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?
Усетил обаче как сега БНБ с влезлите квестори в КТБ може да реши в един момент да изкара много неприятна информация за настоящето правителство, финансовият министър Петър Чобанов заговори как първо акционерите на КТБ трябвало да опитат да спасят банката и да запушат капиталовата ѝ дупка. КТБ имаше собствен капитал от 300 млн. лева – значи според Чобанов акционерите могат да се справят, защото дупката е по-малка. БНБ обаче вкара квесторите и заговори дори за одържавяване чрез пускане на нова емисия акции, които да бъдат изкупени от Фонда за гарантиране на влоговете и да се намали до минимум дела на досегашните акционери – стара като света финансова хватка. Значи г-н Иван Искров и хората му не вярват, че ще се мине без тяхна намеса - а и защо БНБ да се намесва, ако КТБ можеше да се справи със собствен основен капитал? Защо Чобанов вярва на "частната инициатива", а Искров не? Вярва ли всъщност Чобанов или просто иска друг да се справи с кашата, посочена от Иван Костов? Да не се окаже, че вече над година прословутата Наредба за диверсифициране на парите на държавните предприятия не се изпълнява както трябва и в точните срокове и сега, за оправдание и в изгода на един "пълничък" субект я изпълнихме с размах? За да не трябва "закръгленичкият" да се разплаща по разни сериозни кредити, а ние да се похвалим как се грижим за държавата и системата?
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Ситуацията е сложна и паниката ще навреди безспорно най-много. Да не си мислят обаче от БНБ или това марионетно, отиващо си правителство, че този път могат да минат по тънката линия, без обяснения и максимално в сянка. Не медиите са виновни – виновни са властите. И няма как да е иначе, след като излиза вътрешният министър Цветлин Йовчев и в национален ефир обяснява как за такива неща трябвало да се дава сигнал на МВР, в който да се обясни какво, как, защо, по какви схеми. Ами МВР за какво е тогава, г-н Йовчев – да си бърка в носа и да се строява пред парламента в стройни редици? Разследващи функции няма ли тази наша полиция, че трябва друг да ѝ обяснява всичко, а тя да обира само лаврите? Затова една година Ви искат оставката и на никого с капка акъл няма да му липсва куклата на конци Пламен Орешарски. И Вие няма да ни липсвате, г-н Йовчев. Министърът не трябва да е манекен, за Ваше сведение. Но явно никога няма да го разберете.
