Пари няма, трябва да намерим, затова са толкова важни еврофондовете. Това е редовната максима, с която се обяснява икономическата политика на сегашното правителство. Така беше и при кабинета Борисов 1, между другото.
За всеки, поразходил се на една граница от България в която и да е посока, може би без Македония, е видно, че съседите и като цяло в Източна Европа се справят доста добре като икономическо оживление. Въобще не коментирам разните статистически показатели, но фактът е един – европейските фондове в чужбина не се използват като основен икономически двигател, ами като помощен, както правилно отбеляза преди няколко дни бившият ни посланик в Москва Илиян Василев.
Какво се получава в България – едни от най-мълчаливите министри в иначе пълния с големи усти втори кабинет на Бойко Борисов са тези на иконимиката Божидар Лукарски и на транспорта Ивайло Московски. Московски млъкна след като не мина реформата му в БДЖ и единствената му по-значима идея, пробила публично, е тази за концесия на Летище София, че да се намерят пари за вечно лапащата система на провалените ни железници.
Лукарски е далеч по-интересен случай – той периодично казва някакви числа, които никой не запомня. За сметка на това има примери от Народното събрание, които пряко навяват мисълта, че като икономически подем сме далеч от исканото и гръмко прокламираното с разни обяснения тип колко милиарда вече събираме заради по-стегнатата работа на Агенция „Митници“, НАП и т.н.
Вчера, 11 ноември, в пленарна зала започна второто четене на промените в Закона за акцизите и данъчните складове. Една от много интересните точки касаеше варенето на домашна ракия. На ниво комисия беше прието, с гласовете и на Патриотичния фронт, т.нар. малки ракиджийници т.е. малките производители да могат да варят до най-много 500 литра. В пленарна зала обаче точно Патриотите скочиха и поискаха границата да е 1000 литра. В крайна сметка, с гласовете на ГЕРБ, границата остана 500 литра.
Зад тази тривиална история обаче, под повърхността седят много поуки. Първо – в сегашния закон, преди вчерашните промени, границата е 1000 литра т.е. на практика реална промяна нагоре нямаше. И забележете – говорим за възможност да вариш, не да потребяваш. Потребяваш само 30 литра, без да плащаш акциз – ако искаш отгоре, почваш да плащаш на държавата. Така че спорът беше всъщност как да я кара оттук насетне този малък бизнес. И неговите перки се свиха още повече – до 500 литра, съжалявам. Така се борела сивата икономика в сектора.
Не ми стана много ясно как с рестрикции, а не със стимули се бори сива икономика. Сивата икономика, като правило, възниква: 1. защото някой се мъчи да избегне определени потенциални пречки, създавани от държавата под маската на "така е най-добре", но за кого?; 2. защото е престъпник и няма значение какво ще предложи държавата, той не я зачита. Точка 2 е ясна, но за точка 1 ми е крайно интересно - как някой ще бъде стимулиран да е коректен с държавата, когато тя се мъчи да го задуши? Християнската максима с обръщането на другата буза далеч не е масова житейска философия.
Оттук излиза и следващия въпрос – защо държавата е толкова тъпа, че да си вкарва автогол и увеличава сивата икономика? Отговорът може да е само един – защита на нечий интерес, но не и на широкия обществен. Най-логично е това да е на някой по-голям играч на пазара, може да не е един дори. По-конспиративна е теорията, че точно темата „алкохол“ е свързана донякъде и с изборите. За цар Киро всеки е чувал. Всеки знае и накъде отиват циганските гласове – накъдето трябва да се „отблагодарят“ бароните им. А те действат на сиво, просто не ги закачат, освен ако няма голям публичен шум. Със свиването на обема на дейност на малките, законни ракиджийници, полето за такива „варящи“ се разширява, а пък те ще се активират, когато е нужно – за следващите избори.
Този пример е емблематичен, защото, сигурен съм, ако се почне детайлна проверка икономически сектор по икономически сектор ще се намерят още много такива примери. В началото на управлението на това правителство, непрестанно се повтаряше за олекотяване на бюрократични и законови пречки с редица лицензионни режими. Лукарски уж даваше някакви отчети, но подробни обяснения някой да е чул – защо едикакво си се маха и какво ще спечели икономиката от това? Усещането за „работа на парче“, според обстоятелствата, си остава.
И докато такива важни подробности си минават под повърхността, целокупното българско общество гледа как да не влиза в задръствания я заради полицейски протест, я заради решили да се повеселят в центъра на София депутати, я заради готвени нови протести на лекари. А икономиката – ми я и тя в трета глуха, там, при всичко друго важно.
Автор: Ивайло Ачев
