Като гледаше човек на 9 май Путин на Червения площад, чак мъчно да му стане. От една страна, мощта на бившия СССР и все така зловещото дрънкане на оръжие 70 години след Хитлер, а от друга - похабеното руско гостроприемство, употребено - без да се обиждат - най-вече за Куба, Венецуела, Палестинската автономия, бившите съветски републики, сега самостоятелни държави, и, което е най-странното - пет държави-отцепници от Европейския съюз, неизлекували се още, 26 години по-късно, от т. нар. Стокхолмски синдром спрямо наследника на Големия брат СССР - Путинова Русия! Жалко и тъжно, чак да се насълзи човек - както стана дума вече!
Чест прави на Република България, че заедно с другите от Европейския съюз натри носа на Кремъл на помпозното дрънкане на оръжие по повод 70 години от края на Втората световна война - за това, че окупира "по съветски" Кримския полуостров и заграби от суверенна Украйна цялата й източна територия, наричайки я Луганска и Донецка република!
Чест прави на президента Плевнелиев, че бойкотира тези уж тържества, а всъщност дрънкане на оръжие, на Червения площад, с което Путин в пряк текст най-безцеремонно отново заяви на света, че Империята на злото въобще не е преставала да съществува, и че Русия - нищо че вече не се нарича Съветски съюз! - продължава, и все така ще продължава да си разиграва - както й отърва! - коня в световната политика! Какъвто е случаят с Украйна - въпреки общоприетите международни норми и въпреки световните договорености!
Това едно. Другите противоречия между Русия на Путин и някогашните й съюзници във Втората световна война - САЩ, Великобритания и Франция, за честването на 70-тата й годишнина, са направо смехотворни. Дали победата трябва да се чества на 8-ми, или на 9-ти май; дали заслугата на съюзниците и на Западния фронт трябва да се нарича само "помощ" (както йезуитски представяше събитията СССР, както йезуитски иска да ги представи сега и Путин!), или си е "равностойно на Червената армия участие", каквато с право твърдят, че е САЩ, Франция и Великобритания!
А докато съюзниците се разберат и докато историците най-после се изкажат деполитизирано, нека ние, българите, напомним за друга въпиюща несправедливост, споходила ни след Втората световна война за цели 45 години. За нея основната заслуга, разбира се, е на Сталин, но за нея тежка вина носят също Чърчил (+Великобритания) и Рузвелт (+САЩ), и всякаквите опити - вече 70 години! - тя да бъде размита и "забравена" са чиста проба бруталност! Ако Сталин и СССР заробиха Източна Европа в така наречената "съветска зона" и така нареченото "съветско влияние", налагайки своята политика и своята партийна агентура в цяла Източна Европа в продължение на повече от 45 години (у нас уж до 1989 година, но реално и до момента!), то не по-малка е вината на Чърчил и Рузвелт, които с лека ръка осъдиха народите от тази "съветска зона" на комунизъм! Чърчил и Рузвелт (Великобритания и САЩ!) имат своята тежка историческа вина за това, че през 1945 година в Ялта "прежалиха" населението на половин Европа и го хвърлиха в кървящите лапи на Сталин и репресивната Съветска Русия! И никой политик и историк в тези 70 години не си направи труда да разобличи това световно-историческо предателство!
Ето това е другата поука от Втората световна война!
Автор: Валентин Стоев
