Изключително натовареният маратон с промени в Изборния кодекс, който беше преминат в рамките на почти 15 часа, доведе до множество изменения и отхвърляне на множество предложения – кои разумни, кои откровено популистки. Ето и обзор на всичко, което се случи в пленарна зала.
Най-важните промени
На първо място – фактическото обезсилване на преференцията. Това стана след предложение на ДПС, с което беше въведен минимален брой необходими преференциални гласове за даден кандидат, за да може той да отиде в изборен орган. Долният праг е поне толкова гласове, колкото трябват на даден кандидат, за да бъде избран по принцип. Например – за Европейския парламент това са около 115 000 гласа, за депутат в Народното събрание са около 17-20 000 гласа.
Втората много важна промяна е въвеждането на машинното гласуване. За европейските избори ще има 3000 секции с машини, за местните избори през есента – 6000. Тепърва обаче ще се изяснява в кои секции точно, а от 2020 година е предвидено гласуването в България да е изцяло машинно т.е. без хартиени бюлетини, но с някои изключения - хартиени бюлетини ще се ползват само в райони с под 300 избиратели, в секциите в лечебни заведения, домове за стари секции, кораби и секции извън страната.
Основният въпрос тук е как ще се справи ЦИК, след като няколко години наред не предприемаше никакви стъпки с оправдания "невъзможност", най-вече финансови – трябвали поне 50 млн. лева. Имаше дори осъдително решение, че ЦИК трябва да въведе машинното гласуване от тази година, а комисията пусна обществена поръчка за 12 000 машини след като беше осъдена и след като през 2017 година прави обществена поръчка, но тя се провали, тъй като имаше само един кандидат - "Лирекс" (поддържащите Търговския регистър, да не почваме и с тази тема) и той беше отстранен, защото не даваше гаранция по изискванията, едно от които беше да бъдат обучени членовете на секционните избирателни комисии (СИК) за работа с машините. И за около половин година всичко това се промени ли - публични индикации преди бясното гласуване на 14 февруари нямаше!
Изключително интересен аспект е, че всъщност докато течеше пленарното заседание, беше направена извънредна почивка и правната комисия в парламента набързо прие де факто всичко по машинното гласуване, след като уж отначало трябваше секциите с машини да са 1000 и само за няколко минути станаха 3000 за евроизборите и 6000 за местния вот. Въпросът е и къде точно ще бъдат разположени секциите?
Вечните дупки отново зеят
На първо място – пак няма борба с мъртвите души. Този път имаше предложение – на БСП, да се прави публичен регистър от ЦИК на база сравнение със списъците на ГРАО и действително гласувалите на последните парламентарни избори, но си остана само предложение. А ЦИК и по досегашния Изборен кодекс трябваше да води такъв регистър – води го, ама друг път ...
С оглед казуса кой може и кой не може да работи с машини за гласуване и кой ще показва на гласоподавателите как да гласуват – потенциално много сериозен фактор за активността, предложението на БСП членовете точно на СИК да имат задължително средно образование беше разумно и ... то НЕ мина! Това помага за по-ниска активност – безспорно, а ниската активност винаги е в полза на управляващите елити, особено когато страдат имиджово, каквато отдавна е тенденцията при ГЕРБ.
Неприетото предложение за средното образование беше в частта със съдебния контрол на изборите. И там нещата се промениха в полза по-голям контрол от силния на деня т.е. този, който държи властта. Вече част от решенията на избирателните комисии ще се обжалват само на по-ниско административно ниво т.е. не ВАС, а и решенията ще се вземат с обикновено мнозинство т.е. по-голям шанс управляващите да определят какво се случва, защото няма да им трябват чак 2/3 гласове.
Изненадващо на пръв поглед не мина предложението да се обявяват социологически проучвания и резултати от изследвания точно преди и през изборния ден. Това предложение беше лансирано от в. "24 часа" и правна комисия го прие, но в пленарна зала последва обрат. Нещо повече – мнозина не разбраха, че режимът поне на хартия се затяга, защото няколко часа по-късно през преходни и заключителни разпоредби беше прието, че профилите на медии в социални мрежи също са медии. Така вече няма оправдание да си пускаш изборни резултати в официалната страница на съответната медия във Facebook – само че да видим дали на предстоящите избори ще има действително санкции по тази линия!
Нотки на паника
Всичко по промените се развиваше в такъв хаос, че всъщност отхвърленото предложение на Марешки и партията му "Воля" да има видеонаблюдение не е съвсем отхвърлено. И причината е, че в чл. 108, ал. 1, т. 6 се прокрадна поправка, според която би трябвало да има видеонаблюдение в кабините за гласуване в секциите в чужбина и записите да се пращат по дипломатическа поща на Външно министерство, а то да ги предава на ЦИК заедно с всички книжа и протоколи. Само че този текст виси в кодекса – защото не беше прието да има видеонаблюдение по принцип. Но може да се носят видеозаписи от кабинки за гласуване от чужбина – как стана така?! И ще се прилага ли?! И какво нарушение е това на тайната на вода? Бушонът Анна Александрова, която де факто прокара 90% от скандалните поправки, се усети какво стана чак когато приключваше гледането на кодекса, но вече имаше гласуване и не беше прието да се направи прегласуване, тъй като бяха минали много текстове след това. Въобще – показателен фрагмент как от много бързане стават бели. А не изглежда да има чак толкова очебийни причини за бързане. Тогава ...
Защо?
Въпросът с отговор за много пари и власт, власт и пари. И на слепите е ясно – почти едновременното избухване на българската следа в случая "Скрипал" т.е. Емилиян Гебрев и т.нар. Венецуелска афера подсказват вече директен сблъсък на Запада и Русия в България и намекват за осветляване на тъмни връзки в заплетените свински черва, известни ни под името "български политици". Това прилича много на момента, в който конкретно Бойко Борисов ще си спомни поговорката, че колкото и бързо да се въртиш, имаш само един задник. От досието "Буда", та до връзките с Оман – със сигурност и САЩ, и Русия имат с какво да го притиснат, ако не слушка. Промените в Изборния кодекс действително приличат на отчаян опит за подсигуряване, за застраховка да остане във властта. Защото в мига, в който Борисов падне от власт, ще се случи това, което се случва в глутницата, когато водачът покаже слабост. Наближава ли този миг и колко е близо – трудно е да се каже, но вниманието вече е крайно изострено!
Автор: Ивайло Ачев
