Най-лошото, което може да направи човек, отивайки да гледа "Дякон Левски", е да има очаквания. Или предубеждения. Така рискува повече да остане разочарован, а не е хубаво.
За всеки нормален българин Левски е икона. Идеал. Най-високата мярка, по която се равняваме като народ. И дори мисълта, че нещо може да опетни образа му, за мнозина е светотатствена.
Ето защо не отидох на премиерата на филма. От страх. Страх ме беше, че филмът е провал, нещо повърхностно или неумело. Нещо светотатствено. Съмнявах се, че изобщо има смисъл който и да било когато и да било да прави филм за Левски. Защото почти сигурно е обречен на провал.
Премиерата мина и реакциите леко ме изненадаха. Не защото бяха негативни, това се очакваше. А защото критикуваха неща, които човек не би предположил... Че Левски псувал, че някой си отрязал езика, че се говорело на турски прекалено много... "Козметични" неща.
И понеже имам вродена непоносимост да не знам нещо, за което всички говорят, и склонност да не оставям други да формират собственото ми мнение, реших, че е време и аз да отида да видя филма.
Чела съм такива книги... Четеш, четеш и си казваш, че тази книга е слаба, загуба на време, зле написана. Докато не дойдат последните 2 страници и не преобърнат всичко. И именно след като си прочел тези две последни страници осъзнаваш, че книгата всъщност е ценна и добра.
С "Дякон Левски" случаят е абсолютно същият.
Филмът има много и очевадно слаби страни. Никоя от тях обаче не се отнася до образа на Левски. Нито до езика, нито до актьорската игра, нито до сцените с насилие.
Слабите страни на филма са единствено и изцяло режисьорски.
80% от филма е слаб. И то единствено и само заради формата на историята. 80% от филма са пълни с кратки разпокъсани моменти, които често нямат нужда един от друг, а често и нямат връзка един с друг. Моменти, в които се чудиш кое действие гледаш - минало ли, настояще ли, или някой просто си мечтае нещо.
Тази слаба част е изключително и само режисьорски провал. Мудно действие, ненужни сцени, липсващи смислови препратки... Хващаме за какво става въпрос, само защото сме българи и знаем за живота на Левски.
Тези 80% не са въздействащи, именно защото губят заряда си заради нескопосаното оформление на разказа.
Въпреки този тежък недостатък на филма, трябва да се отбележи нещо много важно.
Веселин Плачков се представя изключително. Той се въплъщава невероятно реалистично в образа на Левски и е основната причина Левски да не е проблемът на този филм.
Актьорският състав като цяло е на много високо ниво, но Плачков поднася рядко приятна изненада.
Та ако се чудите, не, Левски не е представен зле. Всичко в неговия образ идва някак естествено. Дори няма да коментирам учудването у някои, че Левски бил човек. Левски не е принизен по никакъв начин от явно бомбастичното откритие, че е човек. Напротив - филмът някак дава плътност на ефирния образ, който имаме в съзнанието си. И Левски е точно такъв, какъвто си го представяме - проницателен, смел, отдаден.
И след като сме изтърпяли нелогичните и разкъсани лоши 80% от филма, идват онези ключови 20%, които преобръщат емоциите и които придават истинска стойност на лентата.
За справка, "добрата" част започва някъде след залавянето на Димитър Общи. След този епизод филмът започва учудващо да тече правилно, изчистено и структурирано. И започва да въздейства. Така, че кулминацията да е финалът. И когато светнат лампите след обесването, цялата зала да е в тишина...
Тези 20% са начинът, по който целият филм трябваше да прочете. Те са и обаче нещото, заради което си струва да отидете на кино. Те придават стойността, която филмът има.
И не се лъжете. Няма никакво значение, че Левски псувал (ситуацията във филма всъщност не очертава репликата като не на място), че имало рязане на езици (в интерес на истината въпросната сцена е една от най-силните) и че се говорело на турски (говори се на всякакви езици, дори е признак за висок професионализъм, че различните народности във филма говорят на своя език). Не бъдете част от хора, който приглася на нещо, което не е видял и оценил сам, или който гледа ограничено и козметично.
И това, че на екрана Левски се предава сам, пренебрегвайки историческата истина, е едно от редките директни внушения, които авторът на филма си позволява. Левски не се предава, защото е малодушен. Не скачайте, защото видиш ли, засегната е националната ни гордост. Ние знаем, че Левски се бие до последно.
Въпросът е друг. Този момент е натоварен със същия горчив смисъл, както многозначителното "Народе????". Това "Народе????" във филма го няма. Но доброволното предаване носи същият заряд.
Смисълът не е слабото място на филма. Левски от екрана се бори с цялата си душа и ум за България. За него смъртта е единственият изход, ако алтернативата е провалът. Провал, преклонение и примирение той не може да понесе. Затова и умира. Защото е прекалено голям, за да живее с неузрелия още поробен български дух. Прекалено велик.
Затова отидете да видите филма. Дайте му шанс. Той ИМА стойност.
Не, не е идеален, но е хубаво, че го има.
В България не е сниман български исторически филм от десетилетия. Камо ли за Левски. Да, личи си, че филмът би станал по-добър с повече пари, би спечелил, ако беше по-мащабен. Но пак, това са "козметични" проблеми, които въпреки всичко можем да преглътнем.
Отидете и преценете сами. Не позволявайте чужди мисли да оформят вашите.
Левски заслужава поне това.
Автор: Десислава Любомирова
