В медицината има много видове недостатъчност - сърдечна, белодробна, дихателна, бъбречна... В политиката обаче има мозъчна недостатъчност. И от тази болест, за съжаление, са болни голяма част от хората в управляващия елит на страната.
Мозъчна недостатъчност например е да решиш, че е уместно и изключително оригинално да се солидаризираш с ранената по време на футболен мач полицайка, маскирайки се като пират, и разхождайки се така по срещи и форуми.
Идиотизмът е простим и разбираем, когато е личен проблем. Когато е обществен и на него са подвластни политически лица от най-висок ранг, го закъсваме всички. Защото човек, който не може да различи уместното от неуместното, уважителното от неуважителното и добрата идея от откровената глупост, е обречен да бъде опасен, когато в ръцете си държи власт. Неадекватността в политиката е сметка, която плащаме всички.
Мозъчна недостатъчност също така е, когато друг висшестоящ управленец обяснява, че тъй като един закон така и така не се спазва, явно от него просто няма нужда. Според същия индивид падането на забраната за пушене ще е в услуга на непушачите, а подходът към правилата явно не е да се намери начин те да бъдат съблюдавани, а просто да отпаднат.
Мозъчната недостатъчност се характеризира с проблемна или липсваща връзка с главния мозък, което води до съждения без никаква логика и без очевидни причинно-следствени връзки. И отново, в индивидуален план това е една лична трагедия, която заслужава съчувствие. Когато обаче същите липсващи връзки с главния мозък определят живота, ежедневието и правилата, по които живеем всички, за снизхождение няма място.
Мозъчна недостатъчност е и когато заявили се за видни патриоти лица гордо обявяват, че защитават чужди държави и техните представители, които могат да правят и говорят каквото си поискат.
Мозъчна недостатъчност е и най-важните институции в държавата да са във война, не защото така печелят или защитават нещо, а просто по инерция, по подразбиране и по зададени опорни точки. Въпреки явните доказателства, че всички губим от това, въпросните институции упорито продължават да се замерват с хамалски обвинения за тъмнина и лесен живот, демонстрирайки очевидното си нежелание да вземат и да свършат някоя от работите, за които им плащаме.
И това са само скорошните примери за политическа мозъчна недостатъчност. Защото ние живеем с тази диагноза от години. Избираме или позволяваме до власт да се доберат откровени дебили и откровени глупаци, чиито малоумия не винаги са преднамерени - често те искрено вярват, че мислите, които им минават, са адекватни.
Отдавна сме доказали, че сме изключително толерантно общество, когато става въпрос за хората с ментални увреждания в политиката. Упорито продължаваме да им даваме трибуна, а те, от своя страна, упорито продължават да ни тикат към блатото. Време е да разберем, че доказаната мозъчна недостатъчност в политиката е обществена заплаха и трябва да бъде лекувана в домашни условия.
Автор: Десислава Любомирова
