Давай, Кубрате, разбий ги на тая Евровизия. Този Facebook и Twitter статус предизвика голям смях през тази събота и неделя (15 и 16 ноември), които бяха подчинени на две неща – на мача на Кобрата за световната титла на IBF и на представянето на Крисия, Хасан и Ибрахим на Евровизия.
И докато закачката си е закачка, всъщност този статус много вярно отразява едно явление в нашата (а и не само) журналистика – хора, които не разбират от дадена материя, да пишат експертно за нея. Не само това – да принизяват експертността с прости думички, с площадна риторика, защото такъв е наложеният в обществото ни стил. Пак от същите тези медии, които сега обсъждат колко се изхвърлил преди мача с Кубрат, но преди загубата съвсем не говореха такива неща. Тогава вдигаха градуса с всички възможни похвати – не видях в България някой да написа или да излъчи репортаж за силата на Кличко и как нашият Пулев всъщност е далеч от класата му. След мача обаче всички отвориха усти.
Абсурдно е всеки да разбира от всичко, но това отдавна ни е черта на националния характер – от всичко да разбираме и всичко да знаем. И понеже много знаем, затова сега сме на този хал. Вече два дни по знайни и незнайни медии знайни и незнайни коментатори обсъждат как се е представил Кобрата и излизат куп уж логически звучащи приказки, които обаче показват пълна аматьорщина - заради неотчитането на обективни обстоятелства.
Видяхте ли, уважаеми читатели, да излезе някой от щаба на Кубрат и да обясни в детайли каква точно е била тактиката му и защо? Само тяхната позиция е меродавна и въпросите трябва там да се задават. А не да се блъскат умозаключения на база видяно отстрани. В големия, професионалния спорт, има много, ужасно много тънкости и неща, които се минават сякаш между другото за широката публика, но всъщност са много важни. Да, важно беше къде ще боксира Кубрат. Да, важно беше с какви ръкавици. Да, важно беше, че Кличко се контузи (???) и мачът беше отложен. Да, важно беше, че не пусна екипът на Кубрат на съвместната пресконференция. Тези всичките неща, а и доста други, които не излязоха по медиите, са важни. Те не са случайни – в мач за милиони и индустрия за милиони случайности няма. Никой няма да позволи случайност да му струва пари. Фамилията Кличко не го позволи и затова Кубрат трябваше да ги бие на техен терен, по техните правила, а не както е „честно”. Това не е книга на Александър Дюма и двама мускетари да извадят шпагите за чест и слава. Затова и никой не може да се сърди на Кубрат, че нещата завършиха така за него. И той е човек – със сигурност е събрал горчилка точно заради обстоятелствата, обединени в абстрактната думичка "уважение", които от дивана може да изглеждат някакви несъществени глупости, но за елитният спортист са много съществени и в съвкупност имат решаващо значение за крайния резултат. Защото ако нямаха значение, просто нямаше да се случват и нямаше да се правят. Нямаше даже да ги вкарват в "правилата".
Трезвата оценка е задължителна след такъв мач. Кубрат игра, видя, загуби. Дали ще има следващ път си зависи от него. Дали срещу Кличко, не зависи само от него. Но зависи да се бори за шанса си – така че трябва да получи подкрепа и от феновете. Защото спортът е за феновете – все още. И не може без тях. Видя се и снощи – при Царя на спортовете. България – Малта 1:1. Някой да се вълнува нещо? Да обсъжда? Да критикува? 800 зрители – пред телевизионните екрани сигурно още толкова. Защото на хората не им пука за безхаберието. Убеден съм, че Пулев още десет пъти да играе с Кличко и десет пъти да падне, пак интересът ще е милиони пъти над националния ни отбор. Заради живеца. Заради отдадеността. Заради тези неща той заслужава да е пример. Другото е суета.
