Историята с избягалите от Норвегия български родители, прогонени от демоничните тамошни служби, предизвика дефанзивен вал тук. Норвежците - истински педагогически ужас - били готови да отнемат деца заради това, че родителите тук-таме им удрят шамар, хранят ги с бял хляб и пият бира пред тях - какъв скандал, каква либерална утопия. Баба ти цял живот бял хляб е яла и нищо ѝ няма, дядо ти и до ден днешен пие бира, ракия, вино и мастика (вчера специално точно в тази последователност) и ако ни отнемете шамара как въобще да възпитаваме? С какво? С думи? Айде стига глупости. Ходи се обяснявай на един петгодишен келеш, знаеш ли к'во ми е.
Че норвежките служби за закрила на детето "Барневернет" се престарават, изглежда е несъмнено. Но нека за момент допуснем няколко радикални хипотези. Например, че е общо взето много хубаво родителите да не пият пред децата си. Просто е чудесно. Би било съвсем в реда на нещата родителите да не пият и пушат въобще и да направят така, че децата им да не пият и пушят изобщо. Нека допуснем за момент, че в Норвегия това е добре проумяно и подлежащо на контрол - просто не трябва да го правят и точка. Знае се, че единственият механизъм, който децата притежават, е подражателският и едва ли има нужда да цитираме базови положения в психологията за влиянието на ранното детство при формирането на харарактера. Ако един характер е опазен в най-ранните си години, има далеч по-големи шансове да се опази и занапред - в това има толкова ясна простота, която и ясна е тук простотата на ритуала, в който пред един третокласник се изваждат малките чашки с ракия (кайсиева, с дядо ти я сварихме тая есен) и той категорично бива вписан в семейната традиция. Ако не се направи това, от келеша просто няма да стане човек и ще свърши на гей парад.
Могат ли да се отнемат деца от родителите им заради алкохол, шамар и лошо хранене? Разбира се, не. Но воят срещу норвежците изглежда особено странен на фона на мръсната истина, че тук децата просто не се отглеждат добре. Една трета от тях растат в среда на насилие, други масово затлъстяват, а над 40 % са функционални неграмотни. Семейството се проваля непрекъснато, училището доразваля каквото е имало за разваляне, детството е хазартно преживяване с непредвидими последствия. И в сравнение с всички тези рискове, дори свръхлибералните безумия на Норвегия са за предпочитане. Когато тук дойдат чужденци, с блъскане по масата се обяснява, че те трябват да спазват нашите обществени норми. Е, все пак Норвегия има правото да поиска същото. Дали не знаят как се отглеждат деца? Може пък да са се научили.
Автор: Райко Байчев
