На 12 юли, в късния следобед, България изживя поредната си трагедия. Бързият влак София – Варна дерайлира при гара Калояновец. Загина машинистът, а още 14 души бяха ранени.
В първите минути след трагедията, първите хора, които се отзовали да помагат, били жителите на местната ромска махала. Ромите се втурнали и почнали да вадят ранени и ужасени хора от преобърнатите вагони. Вадели и багажа им и го предавали на изпадналите в жесток шок пътници – за да не се подпали и пострада нещо. За благодарност дошлите малко по-късно сили на реда – полици, пожарна и служители на НКЖИ, почнали да ги гонят и да ги претърсват дали не са откраднали нещо.
Свикнали сме, казаха ромите пред дошлите на място репортери на различни телевизии. И добросъвестно разказаха случката с дерайлиралата машина.
Чухте ли Вие, уважаеми читатели, кой е помогнал първи в час на нужда? Прочетохте ли? Видяхте ли по телевизията? А да видяхте някой политик, някое отговорно лице да похвали ромите? Например затова, че са вадили от вагоните и деца от варненския квартал „Аспарухово”, които са били на лагер в Триград? Ако вместо ромите, спасители бяха например войници от някое близко поделие, минаващи наблизо туристи или кой знае кои благородни хора, просто отзовали се в момент на нужда на подходящото място, сто, не, хиляда, не, милион процента сега вече президент и правителство щяха да ги приемат по лъскавите зали, да се здрависват с тях, да си правят снимки, да им дават медали. Но бяха точно тези хора, които са най-ругани в България – ромите.
Проблемът с ромското малцинство в страната ни е отколешен и е факт, който никой не може да отрече – най-малкото аз. Сред ромите, както и сред българите, има и добри, има и лоши хора. Но както трябва да се наказват лошите, така трябва да се поощряват заслужилите. Да им се показва, че когато извършат нещо добро, което ги характеризира като част от нашето общество, е редно да ги окуржим да продължават в същия дух, за да станат неделима част от всички нас -от хората, които ще спазват законите, ще подадат ръка на изпаднал в беда човек, защото така е редно и човешко да се постъпва.
Така че лично аз благодаря на тези незнайни герои, които са помогнали в час на нужда. Те са герои, независимо от цвета на кожата и етноса си, независимо от богатството и социалното си положение. Последните четири характерни черти на всеки човек е редно винаги да остават назад, когато се съди за постъпките му – и добри, и лоши. И нека си спомняме по-често защото ромите са докарани до тая немотия, кой ги държи умишлено в нищета, насажда им в главите колко е лошо да си образован и ги превръща в подобие на хора. Защото народът е казал отдавна - сиромах човек, жив дявол. А сиромашията не ни я докараха ромите - докараха ни тези паразити, които пак от три дена са навсякъде в медиите. Тях трябва да отритваме и да пращаме по дяволите. Без такива като тях всички ние ще можем да съжителстваме и да си помагаме по-лесно.
