Предпазливо се появяват самодоволни коментари, че преходът е започнал да попривършва. Точно така - попривършва, чак за завършеност е рано да се говори. Но може би е добре - за първи път - да попретеглим чертата.
Под тази черта ще видим какво ли не изводи, но ще има един общ знаменател: той ще е сюрреалистичен. Как след време например нормален човек би разбрал, че сме имали вицепремиер, който е гонил шума на Слънчака? Този нормален човек ще попита: не се ли шегувате все пак? Не е възможно да е било точно така! Не, ще му отговорим - баш на Слънчака гонеше шума, а после овика майки на деца с увреждания, че те са уж болни, а майките - много кресливи.
Нормалният човек най-вероятно ще бъде шокиран, но ние ще му кажем - почакай нормални човече, тепърва започваме. Например - имахме премиер, който 12 години строи магистрали обаче цялата държава беше в лоши пътища; и колкото повече пътища строеше, толкова по невъзможно бе да стигнеш до Силистра. Нормалният човек ще попита: какво беше това Силистра? Ще му поясним - един град, до който поради лош път спря да се ходи и вече никой не знае какво става там. А, ясно - ще отвърне той - значи като Варна. Точно така, ще потвърдим - ето, че вече се ориентира този нормален човек.
Нататък: Ще трябва да му разкажем, че сме имали политически сили, които са влизали в парламента заради по-евтин бензин и по-евтини лекарства. Че лидерът им се е подписал под конституция, която не е чел, и е бил достатъчно искрен да си го признае. Че Николай Бареков е бил евродепутат. Ще попита нормалният човек - как е възможно? Ще отговорим: не знаем, ако бяхме открили как е възможно, щяхме да разберем също как и Андрей Слабаков е бил евродепутат. Но все още никой не е разгадал - знаем само, че говореше, че е хубаво да се пуши на закрито и накрая стана евродепутат.
Постепенно ще връхлетят още сюрреалистични спомени. Например, че една партия е управлявала дълги години, но два месеца след като е спряла да управлява, е използвала слогана "Ред в хаоса". А почти две години по-късно взе и да го модифицира: "Ред в хаоса или след хаоса". Как, ще попита нашият нормален събеседник, е възможно това? Почакай, нормални човече, това нищо не е - друга партия, която бе неизменно във властта 30 години беше със слоган "Рестарт на държавността".
Човекът вече би попитал: а не се ли сложи край на това? Сложи се, ще отвърнем, а той ще полюбопитства как. Ами така: направихме серия от избори, бяха три поредни. След третата имаше коалиция, тя управлява девет месеца, след това падна. После се наложи да има следващи избори, при които имаше силна вероятност да са отново три поредни, и да дойде нова коалиция, която да управлява нови девет месеца.
Тогава човекът от бъдещето вече би разбрал много за собствената си ситуация. И най-сетне би ни дал правото на въпрос, който от наша страна би бил очевиден - а какво става сега, толкова години напред? Той, с известна досада, би отвърнал: сега сме на вторите избори от шестнайстата въртележка и чакаме новата коалиция, която да управлява деветте месеца.
Но сега разбирам как е започнало всичко.
Автор: Георги Петров
