Предпоследната работна седмица на юни 2016 т.е. 20.06 – 24.06 е изключително важна за Европейския съюз, от който част е и България – на хартия вече 9 години. Тя е от жизнено значение, защото опасността от съкрушителен удар върху идеята за Обединена Европа никога не е била по-реална.
Като оставим настрана лидерите на големи европейски държави, темата е номер едно и за по-малки. Унгарският премиер Виктор Орбан, който е считан за най-яростният евроскептик от действащите премиери и президенти в ЕС, лично призова британците да не гласуват за излизане от ЕС, защото вярва в общото европейско бъдеще на всичките 28-нации, които сега формират Съюза. Гръцкият премиер Алексис Ципрас говори надълго и нашироко по темата по време на срещата си с Жан-Клод Юнкер миналата седмица. Ципрас проведе и срещи с браншови икономически организации в самата Гърция и обсъди последиците от евентуално излизане на Великобритания. На среща с Гръцката федерация на индустриалните предприятия т.е. с най-големите бизнесмени в Гърция гръцкият премиер посочи като проблем номер едно при излизане на Обединеното кралство от ЕС "огромния удар върху евроинтеграцията". Не върху чисто икономическите загуби, а върху интергацията, върху опита на почти три дузини европейски държави да създадат бъдеще, в което гражданите им да живеят като човешки същества и с изконни човешки ценности – равенство пред закона, контрол на властта от гражданите и стандарт на живот, който да прави хората щастливи!
Какво прави през това време България? Каква е позицията на нейния премиер? "Англичаните винаги говорят, те са много свободолюбиви, но като дойде време да гласуват видяхте, Дейвид Камерън ги би на първи тур. И сега 60-70% ще поискат да останат", мъдро прогнозира Бойко Борисов, който е сигурен, че няма как някой "да иска да излезе от общия огромен пазар на Европа, поне 10 години да не могат да се стабилизират системите. Какво ще стане с Лондонското Сити – ще се измести на друго място", попита Борисов, добавяйки, че "сега сме във Враца и ще си довършим цялата работа".
Няма как да не използвам думичката "потрес". Премиерът-слънце счита, че понеже в България вече изборите ги правим както правим мешана скара и във Великобритания ще е така. Куп социологически агенции и то не Андрей Райчев и Кънчо Стойчев са категорични, че нещата са много изравнени. Самият Дейвид Камерън говори всеки ден как не трябва Обединеното кралство да излиза от ЕС, но видим ефект върху настроенията няма. А "огромният европейски пазар" хич не е толкова водещ фактор за това кой как ще гласува – и във Великобритания има популисти, и там на настроенията влияят неща като "мигрантите ни крадат работата", като "ЕС само ни се меша и пречи" и т.н. Това са все фактори, които преди избори не трябва да се подценяват – популизмът е винаги силно оръжие, а гласоподавателите навсякъде по света често не се водят от логика. Затова се ползва терминът "предизборни настроения", не "предизборна логика". България е типичен пример – ако разчитахме на логиката, досега 99,99% от политиците, обясняващи ни всеки ден нещата от живота, щяха да са зад решетките.
За Бойко сега е по-важно как да се ловят джигитите, какво е направено като пътища във Враца - "65 километра при Димово". Какво обаче ще прави Борисов, ако ЕС се разпадне? С какви пари ще строи пътища, ще реже лентички, ще се хвали как България цъфти? За добро или за лошо, направо за много лошо, българската икономика и икономическият ни растеж се обвързаха толкова здраво с еврофондовете, че ако сега се получи тотално отрязване ще има такава криза в България, че дори малцинствата няма да останат тук! 130 млн. дала Европа за воден цикъл на Враца, а Враца нищо не направила, каза самият Борисов. Да, защото политическата класа у нас възпита хрантутници с примера си от най-високо ниво. И сега точно тази класа, начело с Борисов, трябва да се моли на всеки британец поименно да няма излизане от ЕС. Защото ако втори път 1 долар или 1 евро се купува за 1000 лева, вече няма да има никаква прошка!
Колко струват приказките на Борисов по която и да е тема стана моментално ясно буквално минути след мъдростта за "местенето на Лондонското Сити". "Когато обаче имаме сега реактори да спазаряваме (бел. ред. - за АЕЦ "Белене") и да видим какво ще правим по тая тема, щото ако съумеем да го продадем при добри условия – добре (бел. ред – Борисов се сеща, че изцяло направен от "Атомстройекспорт" за "Белене" е само един реактор). Ама ако предложат условия като както навремето продадоха старите реактори ако си спомняте за 90 млн. долара (бел. ред. - "Атомстройекспорт" ни осъди за 620 млн. евро), тогава ще ли ни е изгодно това? Тогава няма ли пак да сложим дебата като сме платили толкова пари дали да не го строиме? С една дума очакваме и от политическата класа, и от Русия ... Казал съм на Теменужка Петкова и Томислав Дончев да напишат писмо до Брюксел, да ги уведомят, че в следствие на санкциите и всичко останало вече сме осъдени, за да платим това оборудване, което беше с разрешение от Европейската комисия. Политически всеки може да се опита да си изкара дивиденти – я си представете с 1,1 млрд. (бел. ред. - лева) колко може да се построи в Северозапада, а да ги хвърлим така в гьола ...“.
Това изказване само показва, че Борисов е готов да се извърти моментално и да направи един Беленекзит чисто политически, заради политическият му характер да си завърти задника възможно най-бързо към най-належащата опасност. Както му каза един от журналистите на събитието във Враца обаче реакторът не е нафтова печка да го местим насам-натам. След като при ясно решение премиерът пак успява да покаже, че е готов да изостави всякакви принципи и каквито и да е дългосрочни планове за развитие на държавата за сметка на моментни угоднически жестове на Изток или на Запад – според ситуацията, за какво въобще коментираме българската политика, камо ли да се мъчим да я анализираме?!
Автор: Ивайло Ачев
