Да имаме празник на буквите е привилегия, дадена на много малко народи. Да знаем историята на съвременната си писменост и да я осъзнаваме като неделима част от събствената ни идентичност е чест, отредена на малцина.
24 май е много особен празник. Защото българската писменост е много особен феномен. Въпреки че е обявена за славянска по политически причини, българският ѝ характер е неоспорим за всеки един езиковед в света. Кирилицата е крайният резултат от много борби, жертви и лишения, които е трябвало да направи българският народ, за да има букви "по свой образ и подобие". Древната българска писменост е основата, на която стъпва кирилицата и която даваме на света. Влиятелни външни фактори опитват да заглушат гласа на корена и да принудят народа ни да пише с непознати и непривични знаци. Българският народ обаче е такъв - когато разпознае чуждо тяло, го отхвърля. И се бори да бъде такъв, какъвто иска.
Кирилицата е красивата победа от тази борба. Нея сме подарили на милиони други хора по света и нея сме завещали завинаги на бъдещите поколения.
Кирилицата обаче има особено корен и особена сила. И затова не е за всеки. Много са държавите, които не я оценяват и които не я припознават за своя. Защото не е.
В Казахстан тече последният етап от процеса по отказ от кирилицата. Този път отдавна извървяха и Туркменистан, Узбекистан и Азербайджан. От кирилските букви се отказаха и Румъния, и Молдова. В Сърбия кирилицата е в упадък и макар да е официална писменост, масово бива измествана от латиницата. В Хърватия пък се бунтуват срещу нея по политически причини - защото я приемат за "сръбска" азбука. Гласове в тази посока се чуха и в Украйна - през 2014 г. създадената от Върховната Рада временна специална комисия разгледа вариант за внасяне на законодателна промяна за постепенен отказ от използването на кирилица.
Българските букви са тежко бреме. Народът ни се е борил за тях и ги е приел едва, когато са успели да отразят неговата памет и идентичност. Затова те са толкова наши, толкова дълбоко свързани с всичко онова, което ни прави българи. Те са създадени по наш аршин и по наш образ. Останалите народи се налага да ги видоизменят, да ги префасонират и да ги допълват. Налага се да ги пригаждат към себе си, а това често е неуспешно начинание. Защото когато една писменост не отразява душата на езика, тя става непотребна.
И именно защото кирилицата отразява душата на българския език, ние никога няма да я предадем. Никога няма да я заменим, никога няма да я забравим или да се откажем от нея. Както и да се променят времената, каквито и нови думи да приема българският език, кирилицата ще остане стожер на духа и идентичността на народа ни, защото е родена от най-древните и магнетични устои на душата му.
Затова почетете днес езика и буквите ни. Защото трудно ще намерите по-съвършена симбиоза, по-своя, по-истинска.
Честит 24 май!
Автор: Десислава Любомирова