2012 има много лица - това е годината на Дракона, година „петица“ или годината, в която ще свърши светът /ако вярваме на маите/. За България пък това е година, в която отново ще се огледа мотото „и какво от това“.
Ако човек се заслуша в минувачите по софийските улици, ще реши, че столичани живеят по календара на маите. Едните са предрекли, че краят на света ще настъпи през 2012 година, а другите синхронизират цялата си устна традиция с очакването на този апокалипсис.
Апокалипсис по български
Дори и по Нова година софийският тротоар е озвучаван от пълна гама изказвания, обещаващи скорошен край на света. Те започват от шофьорски проклятия за по-бързо каране, понеже „аре, че нема време“, преминават през рядко преводимия израз „карай да върви“, не пропускат философски псувни на майка и рано или късно губят енергия с полуреторичния въпрос „И какво от това?“.
Ще го бъде и след апокалипсиса май
Последното разсъждение е приложимо към всичко - от политиката до личния живот. То идва да каже, че никое усилие няма да се оправдае, тъй като предварително е известно, че всичко е загубено. На този фон дори и популярното заключение „колкото по-зле, толкова по-добре“ е направо израз на оптимизъм.
Няколко дни преди Нова година по сергиите в центъра на София се появи многозначителен артикул. Представлява календар за 2012 година, украсен с гланцовия лик на Тодор Живков.
Според продавача, с когото говорих през смях, тази негова находчива стока няма никакъв смисъл. Запитан на два пъти какво иска да каже на клиентите си с този календар, или поне как неговите клиенти го коментират, докато си го купуват, той само вдигна рамене. Запитан дали не мисли, че точно тази снимка, избрана за илюстрация точно на 2012 година, все нещо трябва да значи, продавачът отговори с обезоръжаващ контравъпрос: и какво като нещо трябва да значи?
Обреченост на квадрат
В израза „и какво от това“ и без друго се съдържа апокалиптична обреченост, но това изказване от столичната сергия успява да утрои ефекта. Вече няма значение самото значение, че действията нямат значение. Място, на което това разсъждение е превърнато в неписан закон, е най-уютният декор за провали и измами от всякакъв калибър.
2011 беше годината на „и какво от това“. С такова примирение бяха посрещани куп неприемливи новини. От 2012 се очаква малко повече - да направи поне една малка стъпка към предположението, че подобряването на нещата все пак има някакъв смисъл.
