Какво трябва да се промени в образованието и изискванията на пазара на труда, за да има в България достатъчно медицински сестри, работници в туризма, учители? Икономистът Адриан Николов говори за проблемите и решенията пред ДВ. Той е старши икономист в Института за пазарна икономика. Фокусът на работата му е бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие.
ДВ: Според актуалното проучване за потребностите от работна сила, което Агенция по заетостта публикува, най-големият недостиг на специалисти в България има при медицинските сестри, лекарите и учителите - над четири хиляди души недостигат във всяка една от трите ключови професии. Задълбочава ли се проблемът?
Адриан Николов: Агенцията по заетостта в България преформатира начина, по който събира данните за търсенето на труд, така че е доста трудно да кажем със сигурност дали това са трайни тенденции. Въпреки това данните достатъчно ясно ни показват доколко са подсигурени с кадри тези ключови за държавата структури. При учителите е особено интересно, защото при тях имаше голямо увеличение на заплатите през 2018 година. Трайното повишаване на доходите беше съпроводено и от покачване на интереса към специалностите във висшите учебни заведения, които подготвят специалисти в сферата. Но очевидно тези две обстоятелства не са били достатъчни, за да създадат необходимото предлагане на труд. Възможно обяснение е и застаряването на преподавателите - голяма част от тях се пенсионират в последните години и вероятно не могат да бъдат заместени своевременно от младите кадри. Средносрочно се прогнозират още по-големи дефицити в тази сфера, което означава, че това, което е направила държавата, не е достатъчно.
При медиците обяснението е по-просто - от една страна образованието е много тежко. Медицинските сестри, за разлика от много европейски държави, са с пълен четиригодишен бакалавърски курс на обучение. При лекарите е много по-дълго. Заплащането пък е ниско и дори много от тези, които успеят да завършат, бягат в чужбина, за да практикуват.
ДВ: Специализантите също са ниско платени, което отказва много лекари да продължат кариерата си в България.
Адриан Николов: Да, освен това хора от медицинската сфера са ми споделяли, че специализантите и младите лекари заместват труда на медицинските сестри, където дефицитът е по-голям, което допълнително демотивира.
ДВ: Предложението на правителството висшето образование да стане безплатно може ли да помогне за разрешаване на проблема с недостига на работна ръка?
Адриан Николов: Надали. Към повечето специалности - например преподавателските - има достатъчно голям интерес сред студентите, дори когато поемат част от разходите по образованието. Не това е казусът. По-скоро специфичността на професията спира мнозина и фактът, че ръстът на заплащането не се движи достатъчно бързо, особено в големите градове.
За всяка професия си има различни решения. При преподавателите няма много какво да се направи освен цялостна реформа на учебните програми и премахване на административната тежест, с която са натоварени те. При медицинските сестри проблемите са много по-дълбоки - едно от решенията е съкращаване на периода на образование, но и заплатите са много важни. В медицинската професия има гигантска ножица - при лекарите с повече опит възнагражденията са доста високи, а при медицинските сестри - много ниски.
ДВ: Броят на незаетите работни места е по-голям от броя на безработните. Прави ли се достатъчно за преквалификацията на хората?
Адриан Николов: Не. Най-ясна представа имаме какво се случва от гледна точка на държавата. Разполагаме с разчети за начина, по който се изразходват средства за активни политики на пазара на труда. Като цяло те се стремят да направят две неща - да създават временна заетост и да дават допълнителна квалификация и умения. Към момента почти целият бюджет се харчи за временна заетост. Не знаем обаче какъв е дългосрочният ефект от тези проекти, тъй като често те са със срок от девет месеца или година и няма практика да се проследява какво става с тези хора след това. Финансирането от гледна точка на придобиване на допълнителна квалификация или дори ограмотяването е ограничено. Що се касае до работодателите - много малка част от тях посочват директно, че провеждат обучения и подобряват квалификацията на своите служители. Към 2015 година се изчисляваше, че около 300 хиляди човека преминават през някаква форма на обучение на работното си място годишно, но очевидно това число е безкрайно остаряло - никой не знае дали след пандемията от Ковид тази практика се е засилила или забавила.
ДВ: Застаряването на населението и емиграцията със сигурност най-много допринасят за тези проблеми. Виждате ли друго дългосрочно решение освен вкарването на работна сила отвън?
Адриан Николов: Структурата на тези незаети места до голяма степен ни подсказва решението. Виждаме много ясни дефицити в част от промишлеността - тези, които са с по-ниска добавена стойност - шивачи, оператори в цехове за дрехи. В туризма има много незаети места най-вече заради ниските заплати и лошите условия на труд. Икономическата трансформация в следващите години вероятно ще доведе до натурално свиване на тези работни места, тъй като за тях хронично няма да има търсене.
Много по-малко хора след пандемията се насочват към работа в туризма - там би могло да се мисли за заместване с чужденци от трети държави, ако се разхлабят режимите за регистрация и изискванията към работодателите. Ако погледнем към потенциала за провеждане на политики, фокусирането върху подобряването на уменията на настоящите работещи е голямото решение за мен. Не да мислим как да увеличим броя на работната сила, а с тези, които са останали, да направим максимално много, като увеличим производителността на труда им. Това става с инвестиции в механизация, но и с повишаване на уменията, постоянно преквалифициране, а защо не и завръщане във висшето образование, ако някои професии спрат да бъдат релевантни.
ДВ: Изкуственият интелект възможност ли е или опасност за работния пазар?
Адриан Николов: Очакванията се обърнаха с главата надолу. Конвенционалното мнение беше, че автоматизацията заплашва най-ниско образованите, сега се очаква, че изкуственият интелект посяга на труда на креативните работници - като копирайтъри, художници. В този смисъл не бих смял да прогнозирам накъде ще се развие тази технология средносрочно, но на този етап отпадането на човешкия фактор не изглежда много сериозно. Най-вероятно работниците, които се научат да работят добре и да допълват своя труд с изкуствен интелект, ще бъдат успешни на пазара на труда. Разбира се, при всяка една фундаментална технологична промяна, а изглежда сме на прага на такава, има сериозно преформатиране на пазара на труда, включително отпадащи професии, но досега всяка подобна фундаментална промяна е довела до по-голяма заетост за сметка на безработицата. От тази гледна точка изкуственият интелект е по-скоро възможност, стига да се качим рано на влака и да се научим как да го ползваме максимално адекватно в работата си.
Интервю на Александър Детев, Дойче веле
