Парадоксално, но факт - шампионът по нарушения се скара на "лошите държави" за финансовата им дисциплина
Сериозни притеснения започват да мъчат правителството в дисциплината, в която твърди, че е шампион - харченето на европейски пари.
На сбирка с идиличното наименование "Приятели на кохезията", проведена тези дни в Братислава, се разбра, че в следващия програмен период на Европейския съюз (2014 - 2020 г.) едва ли ще се позволи безогледното харчене на парите на европейските данъкоплатци от най-богатите държави, както това се случва сега. Причината е, че Финландия, Франция, Германия, Великобритания, Холандия, Швеция и Австрия не желаят увеличаване на бюджета на съюза, а половината дори настояват той да се съкрати драстично. 15-те по-бедни държави, естествено, настояват за точно обратното. И както много сполучливо го каза председателят на Европейската комисия Жозе Барозу: "Има приятели на кохезията, но и има и такива, които призовават за по-добро харчене на парите", тоест неприятели. С две думи, сцеплението (кохезията) между държавите силно намалява.
Като инженер премиерът явно е на "ти" с физиката
затова разбра дебнещата опасност и призова за строга фискална и финансова дисциплина в евросъюза. Той се накара на "лошите държави" (без да ги посочи конкретно), че не е честно едни само да искат и да получават, а да харчат повече, отколкото произвеждат. На финала се похвали, че "България е отличник във финансовата дисциплина благодарение на народа, който изстрада ограниченията" и поиска "стимули".
Поведението му като на предизборна сбирка в провинциален град трябва да е шокирало останалите "приятели на кохезията", тъй като те едва ли са забравили, че страната ни е на предпоследно място по ефективно използване на парите от европейските фондове и че българите са с най-ниските доходи в ЕС. В ушите на хора, които не биха оцелели и седмица с това, което голяма част от българското население оцелява цял месец, думите на премиера трябва да са прозвучали като признание: уморих ги, ама влязох в нормата.
Бруталността на българските послания от три години насам е
вкарала европейските партньори в ням филм,
в който те само мигат и кимат, несмеейки да отрекат гръмко изречените пълни глупости за икономически растеж, финансова стабилност и напредък. Те обаче сами са си виновни за това, че всеки варварин може да им пробута каквото си пожелае. В своето простодушие обаче непознаващият психологията на чужденците българин често взима тяхното търпение и любезност за пълна капитулация. Нищо подобно. Усмивката на европейците, докато Борисов им дава акъл, не е израз на доверие, а просто на учтивост. Когато от високите етажи на Европейската комисия идват в София да режат ленти на метрото, за тях това е просто проява на внимание, докато за нашите политици е знак, че ще могат да изкрънкат нещо. И ако премиерът наистина се заблуждава, че "даваме личен пример на по-развитите страни в Европа", то европейците ни най-малко не го правят.
Приятелската кохезионна сбирка донесе и тревожната новина, че за следващите траншове от ЕС вече ще се искат реформи, разбирай - свърши безметежното харчене. Съобщи го леко притеснен министърът по европейските въпроси Томислав Дончев. Той дори отправи намек към донорите "дали точно пък по време на криза трябва да се пести от политиките за развитие". Това се чудят вече четвърта година и българските данъкоплатци, след като "политиките", които ГЕРБ обеща предизборно, така и не се състояха. Обещаните "благоденствие и просперитет за българските граждани и българската икономика" се оказаха спукан балон, а за "подобряване на социалната сигурност и създаване на благоприятна и здравословна среда на живот" гражданите ще трябва да почакат "друг път".
По ирония на съдбата, докато Борисов се хвалеше, че България е усвоила 25% от средствата по еврофондове и за 81% има подписани договори, излязоха поредните данни за трагичното положение на обществените поръчки - един от най-важните инструменти за усвояването на европейските пари. Изследването показа, че едва 73 от 700 разгледани обществени поръчки отговарят на европейските условия, а 76% от процедурите в общините са опорочени. Промените в Закона за обществените поръчки в началото на годината са довели до увеличаване на нарушенията. Част от нарушенията може и да са заради т. нар. липса на административен капацитет (да не забравяме, че всички европейски пари по тази оперативна програма потънаха именно в администрацията), но
в огромната част от случаите става дума за заобикаляне на закона
чрез: разбиване на поръчките на по-малки, смесване на критериите за подбор с критериите за оценка на офертите, въвеждане на неясни и неточни методики за оценка, непрофесионално съставяне на комисията по избора, дискриминационни условия, необосновани ограничения в изискванията към участниците.
Какво ще каже премиерът за този "пример", който даваме на по-развитите държави? На кого точно се кара той, когато България е шампион по нарушаване на закона и това, че е договорила 81% от средствата, изобщо не означава, че ще ги получи. Това, което правителството на ГЕРБ четвърта година премълчава, е каква част от "европейските" проекти се покриват със средствата на българските данъкоплатци. И като махнем "асфалтовите напъни", както сполучливо ги нарече читател от форума, къде точно да търсим, за да видим прословутите успехи на правителството. Защото въпросът не е, че каквото е могло, е било похарчено. Въпросът е колко ще връщаме, когато ЕС си поиска вересиите.
Светлана Георгиева
Сега
