Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Бунтовете в САЩ, притаилата се Русия и многострадалната демокрация

06 юни 2020, 09:45 часа • 6792 прочитания

Вече седмица в десетки американски градове стават масови безредици заради мъчителното убийство на чернокожия Джордж Флойд от белия полицай Дерек Шовин. Размириците бързо прераснаха в погроми, като в тях участват основно чернокожи афроамериканци, част от 33-те милиона в САЩ.

Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?

Още: Как тайните служби на Сирия са се учили от нацистите

Те имат основателни поводи да се вълнуват и бунтуват, защото според различни статистически данни са по-бедни, умират по-млади, по-често полицаите ги застрелват и по-често попадат в затвора. В САЩ пред законите са равни всички граждани, но белите хора просто имат по-добри адвокати.

Западните лидери на свой ред изразиха предпазливо съпричастност и тревога какво се случва в бастиона на свободния свят. И добре правят, защото друго не им остава. На французите няма защо да им бъдат припомняни студентските вълнения през 1968 г. с техния лозунг "Искаме всичко и то веднага", защото "жълтите жилетки" сякаш вчера трошаха витрини и палеха коли. Берлин и Лондон също пазят спомени за неотдавнашни масови протести. Какво да се прави, гражданите имат право свободно да изразяват мнение.

България също (правилно) си трае за вълненията в САЩ, защото ще ни притиснат с въпроса как интегрираме циганите. Нали проведохме "Десетилетие на ромското включване", но къде са милионите и има ли поне един "включен" циганин? Как да обясним пред съда в Страсбург, че имаме 38 разновидности цигани и това понятие е доста по-широко от роми, че не всичките, а именно социалната утайка от "мангасарите" ни е проблемът?

Още: Шенген съвсем не е зона без граничен контрол

Още: Защо Северна Корея този път не се подигра на Сеул

Като нас са Румъния, Сърбия, Македония, Унгария... Навсякъде циганите са такива, защото не искат да са други, или ако искат нещо от живота то е във вид на помощи от държавата. Затова никоя от посочените страни не иска ум, но и тя на свой ред не би отказала помощ във вид на поне 8-цифрена сума в евро.

Сегашните разрушителни бунтове в Америка можеха да бъдат приписани на Русия и по-точно на Кремъл, но "ръката на Москва" достига само до Скрипал и дъщеря му, а Тихият океан южно от слабо населената Аляска е много сериозно препятствие. Все пак може да се потърси компетентното мнение на евродепутата и седесара Александър Йорданов, който е експерт по Русия.

Както обикаляме световната карта, пак идваме до Москва. Има един въпрос, който не бърза да се покаже: Ако ставащото в САЩ беше се случило в Русия, как щеше да реагира "Свободният свят"?

Западът постоянно заклеймява Русия, че с всеки ден става все по-агресивна, макар от анексията на Крим да изминаха вече 6 г. и нищо повече да не се е променило. За "активистката" Полша не става дума, тя не е "каймакът" на славянския свят. Ако тук обаче има една наистина безспорна лъжа, тя е, че Москва се кани да напада някого – Русия не разполага и никога няма да притежава военно-икономически потенциал за това, тя ще може единствено да се отбранява и то не по цялата си територия.

Още: Сривът на рублата: Русия в собствения си капан

Още: Върви ли Грузия към революция?

Русия наистина не е съвършен образец за демокрация поне от западен тип. И Путин в някаква степен е "законен диктатор", но такъв е конституционният модел за Русия като държава. Ето го обаче сакралният въпрос: дорасла ли е Русия и всяка нейна "деревня" (те са над 130 000) на огромната територия поне до първите стъпки към пълноценна демокрация? Русия не е само Москва и Петербург. А българите помнят болезненото преструктуриране на съзнанието си по пътя към гражданско общество, макар да бяхме далеч напред от сегашното руско население, наброяващо 160 етнически групи и говорещо на 27 официални езика. При една западна демокрация и отслабване на централната власт в страната са неизбежни тежки междуособици и вероятно разпадане на страната с глобални последици.

Може би си струва припомнянето на максимата, че за изграждане на демократична държава общо са нужни 40-50 г.: създаване на система от демократични закони – 10 г., институции за прилагане на тези закони – до 20 г. и демократични традиции от поне едно поколение, живяло изцяло в условия на функциониращите нови закони. Но и това не гарантира траен социален мир като например в Швейцария.

Накрая с оглед на наближаващите през есента президентски избори в САЩ, е съвсем уместно да се припомни на американските гласоподаватели, че преди 4 години те се изправиха пред урните, за да изкажат предпочитанието си пред яростната "ястребка" Хилъри Клинтън и претърпелия 10 банкрута ексцентиричен бизнесмен Доналд Тръмп. Дали сега са доволни от избора си? Това не е опит за натрапване или подсказване на отговор, а е напълно отворен въпрос. Всяка страна си има своите проблеми.

Автор: Ганчо Каменарски

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Ганчо Каменарски
Ганчо Каменарски Отговорен редактор
Новините днес