Бунтовете в САЩ, притаилата се Русия и многострадалната демокрация

Вече седмица в десетки американски градове стават масови безредици заради мъчителното убийство на чернокожия Джордж Флойд от белия полицай Дерек Шовин. Размириците бързо прераснаха в погроми, като в тях участват основно чернокожи афроамериканци, част от 33-те милиона в САЩ.

Още: Офертата на Тръмп - икономическа колонизация на Украйна

Още: Червената линия на Зеленски: Той не иска да е статист в сценария на Тръмп за Украйна

Те имат основателни поводи да се вълнуват и бунтуват, защото според различни статистически данни са по-бедни, умират по-млади, по-често полицаите ги застрелват и по-често попадат в затвора. В САЩ пред законите са равни всички граждани, но белите хора просто имат по-добри адвокати.

Западните лидери на свой ред изразиха предпазливо съпричастност и тревога какво се случва в бастиона на свободния свят. И добре правят, защото друго не им остава. На французите няма защо да им бъдат припомняни студентските вълнения през 1968 г. с техния лозунг "Искаме всичко и то веднага", защото "жълтите жилетки" сякаш вчера трошаха витрини и палеха коли. Берлин и Лондон също пазят спомени за неотдавнашни масови протести. Какво да се прави, гражданите имат право свободно да изразяват мнение.

България също (правилно) си трае за вълненията в САЩ, защото ще ни притиснат с въпроса как интегрираме циганите. Нали проведохме "Десетилетие на ромското включване", но къде са милионите и има ли поне един "включен" циганин? Как да обясним пред съда в Страсбург, че имаме 38 разновидности цигани и това понятие е доста по-широко от роми, че не всичките, а именно социалната утайка от "мангасарите" ни е проблемът?

Още: Ще се превърне ли Западният бряг във втора Газа

Още: Ново развитие: защо ЕС и Великобритания отново се сближават

Като нас са Румъния, Сърбия, Македония, Унгария... Навсякъде циганите са такива, защото не искат да са други, или ако искат нещо от живота то е във вид на помощи от държавата. Затова никоя от посочените страни не иска ум, но и тя на свой ред не би отказала помощ във вид на поне 8-цифрена сума в евро.

Сегашните разрушителни бунтове в Америка можеха да бъдат приписани на Русия и по-точно на Кремъл, но "ръката на Москва" достига само до Скрипал и дъщеря му, а Тихият океан южно от слабо населената Аляска е много сериозно препятствие. Все пак може да се потърси компетентното мнение на евродепутата и седесара Александър Йорданов, който е експерт по Русия.

Както обикаляме световната карта, пак идваме до Москва. Има един въпрос, който не бърза да се покаже: Ако ставащото в САЩ беше се случило в Русия, как щеше да реагира "Свободният свят"?

Западът постоянно заклеймява Русия, че с всеки ден става все по-агресивна, макар от анексията на Крим да изминаха вече 6 г. и нищо повече да не се е променило. За "активистката" Полша не става дума, тя не е "каймакът" на славянския свят. Ако тук обаче има една наистина безспорна лъжа, тя е, че Москва се кани да напада някого – Русия не разполага и никога няма да притежава военно-икономически потенциал за това, тя ще може единствено да се отбранява и то не по цялата си територия.

Още: Изгубено поколение: защо младите хора бягат в чужбина

Още: Вредни навици: как да надхитрим мозъка

Русия наистина не е съвършен образец за демокрация поне от западен тип. И Путин в някаква степен е "законен диктатор", но такъв е конституционният модел за Русия като държава. Ето го обаче сакралният въпрос: дорасла ли е Русия и всяка нейна "деревня" (те са над 130 000) на огромната територия поне до първите стъпки към пълноценна демокрация? Русия не е само Москва и Петербург. А българите помнят болезненото преструктуриране на съзнанието си по пътя към гражданско общество, макар да бяхме далеч напред от сегашното руско население, наброяващо 160 етнически групи и говорещо на 27 официални езика. При една западна демокрация и отслабване на централната власт в страната са неизбежни тежки междуособици и вероятно разпадане на страната с глобални последици.

Може би си струва припомнянето на максимата, че за изграждане на демократична държава общо са нужни 40-50 г.: създаване на система от демократични закони – 10 г., институции за прилагане на тези закони – до 20 г. и демократични традиции от поне едно поколение, живяло изцяло в условия на функциониращите нови закони. Но и това не гарантира траен социален мир като например в Швейцария.

Накрая с оглед на наближаващите през есента президентски избори в САЩ, е съвсем уместно да се припомни на американските гласоподаватели, че преди 4 години те се изправиха пред урните, за да изкажат предпочитанието си пред яростната "ястребка" Хилъри Клинтън и претърпелия 10 банкрута ексцентиричен бизнесмен Доналд Тръмп. Дали сега са доволни от избора си? Това не е опит за натрапване или подсказване на отговор, а е напълно отворен въпрос. Всяка страна си има своите проблеми.

Автор: Ганчо Каменарски