Българският премиер не пропуска възможност да изтъкне приятелските си отношения с турския президент Ердоган, когото дружески нарича Тайпи. Тази близост повишава цената на Борисов в ЕС, но в България му създава проблеми, коментира Иван Бедров за Deutsche Welle.
"На Ердоган му казвам Тайпи още от времената, когато бяхме кметове”. Тези думи на българския премиер Бойко Борисов са от 2017 година, когато Реджеп Тайип Ердоган обвиняваше европейските лидери в нацизъм, а отношенията между Турция и Европа бяха крайно влошени.
Двамата са били кметове по различно време и с десет години разлика, но тук важно е обръщението - Борисов не пропуска възможност да нарече турския президент Тайпи и да уточни, че “така му казват близките приятели”. И наистина: Борисов изглежда като най-близкия на Ердоган европейски лидер. “Благодаря на Тайпи”, произнесе той за пореден път в първите дни на 2018 при откриването на реставрираната българска Желязна църква “Свети Стефан” в Истанбул. А Ердоган му върна жеста с думите “Искам да благодаря на моя приятел Бойко Борисов”.
Именно на фона на тези отношения премиерът на България ще бъде домакин на срещата на председателите на Европейската комисия и Европейския съвет Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, насрочена за 26 март във Варна. Надеждите са Брюксел и Анкара да възстановят прекия диалог, който на практика бе прекъснат заради масовите нарушения на човешки права в Турция след потушаването на опита за преврат през лятото на 2016 година.
Защо Борисов?
Как българският премиер се оказа в средата на всичко това? В момента България е ротационен председател на ЕС, а Европа и Турция започнаха да затоплят отношенията си - и вече им е време за нормализиране на диалога. И мигрантите, и Сирия, и Кипър са теми, които не чакат. Съвпадението във времето обаче не е достатъчен отговор - следващият председател на Съвета на ЕС е Австрия, но никой не може да си представи младия канцлер Себастиан Курц в ролята на посредник и приятел и на двете страни, който призовава към компромиси. Именно това се очаква от Борисов. При него няма опасност да постави остро въпроса за нарушаването на човешки права и да поиска прекратяване на преговорите за еврочленство на Турция, както би направил Курц.
А защо Борисов има такива отношения с Ердоган? Очевидните отговори са два - лични симпатии и респект/страх от силата на съседа. Борисов нееднократно е изразявал влечение към мачисткия стил на управление на Путин и Ердоган - силните момчета са неговите хора. Нееднократно е признавал също така, че се страхува “да не дойдат 200 хиляди бежанци от Турция”. Страхува се и от “най-голямата армия в Европа”. След срещата си с Курц Борисов припомни, че Османската империя може да е стигнала до Виена, но България е била под нейно владение в продължение на пет века. Изрече на глас и страховете от “Трета световна война” по повод действията на Турция: “Вариантите са два - или да се опитаме с дипломация, мир и такт да се измъкнем от кризата, или да докараме армия от НАТО, която да застане срещу друга натовска армия”.
Критики в България
Докато близките отношения на Борисов с Ердоган повишават цената му в рамките на ЕС (защото все някой трябва да говори с Анкара), на вътрешната сцена тази близост му създава проблеми. Българите традиционно възприемат Турция като заплаха, обяснения за което не е трудно да се открият в историята. Самият Ердоган също се старае да създава трудности на своя български приятел - през няколко месеца казва как Кърджали е или “в сърцето му”, или в “душевните граници” на Турция. Последната реплика даде повод на опозиционната БСП да поиска от Борисов да декларира пред Ердоган, че това е “провокация срещу суверенитета и националната цялост на България”.
Критиките срещу Борисов по тази линия идват както от консервативни националистически позиции, така и от либерални проевропейски - Съюзът на съдииите в България го призова “да покаже национално достойнство, самочувствие, смелост и принципност при отстояването на основни демократични принципи” и да се застъпи за задържаните над 3 хиляди съдии и прокурори в Турция. Борисов отнесе критики и през август 2016, когато София набързо екстрадира Абдуллах Бююк по искане на Анкара, без да се произнесе български съд. В този ред идват и въпросите дали обявените от Турция данни за контрабанда на произведени в България цигари не правят българските власти по-сговорчиви.
На всичко това Борисов отговаря с напомняне за потенциалната опасност от мигранти и за неговата отговорност като премиер на България. А целта си обяви още в началото на тази година в Истанбул: “Ние сме длъжни през 2018 да нормализираме и да направим отношенията между ЕС и Турция такива, каквито бяха преди само няколко години”.
