Защо цели випуски начинаещи млади лекари са готови да напуснат България, която застарява и остро се нуждае от модерно здравеопазване? Николай Цеков разговаря с двама експерти за колапса в системата на медицинската помощ.
Бъдещето на здравеопазването в България изглежда все по-мрачно на фона на огромното пилеене на човешки и финансови ресурси в системата. То води до непрекъснато влошаване на качеството на нейния краен продукт - здравето на българските граждани. За лавинообразното нарастване на проблемите в организацията на медицинската помощ, зарязана от десетилетие в полуреформиран вид, допринася най-вече състоянието на държавните и общинските болници. Председателят на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев е категоричен, че наличието на цели 350 болници в страна с размерите и икономиката на България е абсурден прецедент в света на модерната медицина и сигурна рецепта за провал на цялата здравна сфера.
Абсурдът се състои в огромното пилеене на фатално за болните време и ресурси по цялото трасе на препращане на пациента от кабинетите на личните лекари през специалисти и лаборатории към тясно профилирани и зле оборудвани държавни или общински болници до крайната хоспитализация в някоя университетска клиника. Всичко това би могло да бъде спестено на болните, ако броят на болниците се свие до 30 многопрофилни лечебни заведения, както е в Австрия, която е сравнима по население и територия с България.
Чуждият опит
“Във Виена има една-единствена държавна многопрофилна болница, която обслужва нуждите на австрийската столица. Австрийците не са глупави, та да не виждат удобството във всяко селище да има поне по една лечебница, но същевременно са наясно с технологиите за оказване на бърза, ефикасна и достъпна съвременна медицинска помощ по цялата територия на страната. Ето защо в Австрия и останалите развити държави се набляга върху поддържането на безукорна система за бърза помощ, добри пътища и добре оборудвани линейки, които поддържат онлайн връзка с областната многопрофилна болница и покриват за минути всеки спешен случай. Системата е допълнена с развита мрежа от финансово и професионално добре мотивирани лични лекари, както и с мрежа от малки районни центрове за първична диагностика“, обобщава д-р Хасърджиев впечатленията си от чуждия опит.
„По бързина и обхват на системата за бърза помощ не можем да се сравняваме дори с Румъния. Румънските линейки стигат до пациентите средно за осем минути. Те са снабдени с високотехнологично животоспасяващо оборудване и поддържат телекомуникационна връзка със спешните отделения в болниците“, добавя д-р Хасърджиев.
Частните болници – част от проблема?
Шефът на неврохирургията на болница „Токуда“ д-р Славомир Кондов също смята, че броят на болниците в България е недопустимо голям. „Икономическите разчети показват, че те не бива да превишават 120. При организацията на доболничната и болничната помощ България може да се поучи от съседна Турция , където здравеопазването е много по-добро. В българските условия дори големи задгранични инвестиции, каквото е болница „Токуда“, работят изключително трудно. Принудени сме да търсим от пациентите доплащане на услугите ни, защото ако натрупаме дългове в края на годината, държавата няма да ни спаси, както прави с огромните дългове на големите държавни болници“, твърди д-р Кондов.
При близо три пъти по-малък персонал неговата клиника прави годишно повече операции от институти като Военномедицинска академия и Пирогов. Големите проблеми на българското здравеопазване започват още от скамейките на медицинските училища и университети. „Можете ли да си представите, че сега нашите студенти учат анатомия и патоанатомия само на теория! Държавата е въвела такса от близо 3000 лева за аутопсия и понастоящем в моргите на Медицинска академия няма трупове, върху които студентите да се учат да правят дисекции. Патоанатомите са на изчезване. Изключително трудно е да намираме и медицински сестри. Едно от специализираните училища преди време всяка година подготвяше 400 момичета. Тази година те са само 77, като половината от завършилите вече са подали документи за работа в чужбина“, описва неврохирургът патилата на медицинското образование.
Според д-р Станимир Хасърджиев, проблемът на всички болници в България е огромната им меркантилност, произтичаща от факта, че те до една са регистрирани като търговски дружества. “Дори в силно комерсиализираното здравеопазване на САЩ делът на болниците, регистрирани директно като търговски дружества, е едва 15 на сто, като повечето се финансират от обществени средства и дарения, а парите от платените им услуги не са търговска печалба и покриват единствено бюджетния им дефицит. При нас болниците се превърнаха в бакалии, които имат сметка да продават скъпо евтина стока и така да осигуряват най-големите заплати за шефовете си“, смята д-р Хасърджиев.
Според него, монополът на Здравната каса и течовете от нея са породили опасна тенденция през последните години. Тя се състои в нарояването на крайно тясно профилирани болници за инвазивна кардиология, процедурите в която са скъпо заплащани по клиничните пътеки. Стигнало се е дотам, че за да бъдат прибрани парите на касата, се изписват и поставят стентове и се правят байпаси на хора, които нямат непосредствена нужда или дори каквато и да е необходимост от подобни сложни и скъпи интервенции.
„Заради тази алчност един млад човек наскоро загуби едната си ръка, която се наложи да бъде ампутирана. В същото време деца с редки заболявания са напълно изключени от каквото и да е подпомагане по линия на общественото здравно осигуряване. Само допреди месеци водехме битка да се отпуснат пари за „пеперудените деца", страдащи от ужасна болест, за която са нужни много скъпи превръзки за цялото тяло“, припомня шефът на Националната пациентска организация.
Унижението да си пациент в България
Недостатъчното финансиране и огромният брой здравно неосигурени хора в България са воденичен камък на шията на архаичната здравна система. Показателно за проблемите в здравеопазването е, че все повече стават организациите за защита на правата на пациентите - междувременно има вече четири такива организации. Освен това поради бездушието и безчовечността на държавата и държавната медицина са създадени огромен брой по-малки организации, които се борят за правата на големи и малки групи от пациенти, страдащи от тежки, хронични или редки болести, посочва д-р Станимир Сърчаджиев.
"Само в Националната пациентска организация членуват 85 специализирани групи за защита на правата на болните с различни заболявания. През последните две-три години има известен напредък в обединяването на усилията на всички организации за защита на здравето и здравните права на българските граждани", изтъква специалистът. Поучително, според него, е, че по отношение на солидарността, организацията и борбеността на потърпевшите от здравните „услуги“ България далеч е изпреварила съседна Гърция. „Там едва сега се създават първите организации за защита на пациентите, защото доскоро в гръцкото обществено здравеопазване нямаше особени проблеми. Именно появата им доведе до самоорганизиране на жертвите на калпавото здравеопазване да се борят заедно за правата си. А това е най-верният и пряк път към промяна на системата“, заключава д-р Станимир Хасърджиев.
Автор: Николай Цеков
Източник: Дойче веле
