Шест години след началото на войната, мирът в Сирия все още изглежда като нещо далечно. Конфликтът отдавна излезе извън границите на регионалното и се превърна в глобален политически и военен сблъсък.
Още: Здравословни ли са наистина алтернативите на захарта?
Още: Германия ли е виновна за високите цени на тока в Европа
През 2017 г. сирийската армия и нейните съюзници започнаха мащабни офанзиви към териториите в Централна и Южна Сирия, окупирани от групировката „Ислямска държава“. В резултат на тези операции бяха освободени значителни територии в провинциите Хама, Хомс и Дамаск. Сирийската армия успя да постигне още една голяма победа с прогонването на ИДИЛ от провинция Алепо. Беше освободена и значителна част от енергийната инфраструктура в централната част на страната. Газовите находища около Палмира – Шаир, Джазал, Джихар и Арак вече са под правителствен контрол. Стратегически важната помпена станция Т3 също бе освободена, като в момента текат операции по връщането на другата такава станция – Т2, намираща се в близост до сирийско-иракската граница. Тези станции са важна част от инфраструктурата на повредения по време на американската инвазия в Ирак газопровод Киркук-Банияс. Извън темата за текущите военни операции обаче назрява един не по-малко интересен казус – този за възстановяването на Сирия. Приключването на военните действия не се вижда в обозримо бъдеще, но си струва да се обърне внимание на плановете за реконструкция и икономическото възстановяване на Сирия.
По данни на МВФ, брутният вътрешен продукт на страната се е сринал наполовина, в сравнение с нивата преди началото на войната. Възстановяването може да отнеме повече от две десетилетия, гласи доклада на Фонда от лятото на 2016 г. Според него на Сирия ще са нужни между 100 и 200 млрд. долара, за да възстанови разрушената си инфраструктура.
Огромната загуба на човешки животи и нарушената демография също не трябва да бъдат пренебрегвани.
Още: Защо Гърция има толкова много пари
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
Битката за икономическото възстановяване на Сирия няма да бъде по-малко интересна. Русия и Иран, като основни съюзници на правителството на Башар Асад, едва ли ще си позволят лукса да преотстъпят сирийския вариант на „плана Маршал“ на своите съперници. Въпреки, че Европейският съюз се противопоставя на Асад, през месец март се проведе донорска конференция за Сирия, на която стана ясно, че ЕС ще предостави хуманитарна помощ от 560 млн. евро за страната. На 14 септември 2016 г., в годишната си реч пред Европейската комисия, нейният председател Жан Клод Юнкер заяви, че ще се търсят варианти за европейско участие в следвоенното възстановяване на Сирия.
Условията на Брюксел обаче на този етап изглеждат неприемливи за властите в Дамаск. За да се осъществи съответната помощ, Европейският съюз ще иска гаранции за плавен преход и постепенно отдръпване на Башар Асад от властта - нещо, което неговите съюзници няма да одобрят. Положението в което се намира ЕС е деликатно – от една страна съюза иска Башар Асад да напусне управлението на Сирия, но от друга иска да участва с преки инвестиции във възстановяването на страната. Не бива да пропускаме фактът, че Сирия все още е обект на санкции от страна на Евросъюза, които ограничават достъпа на страната до хуманитарна помощ и жизненоважни лекарства за нуждите на сирийските болници.
В края на юни 2017 г. френският президент Еманюел Макрон заяви, че не вижда легитимен наследник на Башар Асад за поста президент на Сирия. Това може би е знак, че все пак ЕС може би ще търси сътрудничество със сегашното ръководство на сирийската държава. От гледна точка на икономиката, със сигурност ще бъде по-лесно да се работи с по-светски ориентирана Сирия, отколкото със Сирия на радикалите. В този смисъл изказването на Макрон може би е повлияно от такива размисли. Нека не забравяме, че преди войната, Башар Асад беше радушно посрещан по време на своите визити в редица европейски държави, сред които и Франция.
За Русия и Иран е важно Асад да остане начело на Сирия. Смяната на сирийският президент ще представлява опасност за руските военни бази в Хмеймим и Тартус. В началото на 2017 г. Дамаск и Москва подписаха договор за отдаването им под наем и руската страна ще може да ги ползва в следващите 49 години. Такава смяна би породила още по-голяма нестабилност в региона.
Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?
Още: Как тайните служби на Сирия са се учили от нацистите
Преди началото на войната Русия беше основен търговски партньор на Сирия. Основното поле на сътрудничество между двете държави са военните сделки и енергетика. Другият важен съюзник на Дамаск - Иран, също има богат опит, особено в енергетиката. Двете държави имат пряк интерес да инвестират в следвоенна Сирия. В средата на януари 2017 г. сирийският премиер Имад Хамис се срещна с президента на Иран Хасан Рухани, където беше обсъдено бъдещото сътрудничество между двете държави. На тази среща са били подписани 5 меморандума за икономическо сътрудничество. Иран ще получи лиценз за мобилен оператор на територията на Сирия, очаква се и разширяване на партньорството в сферата на енергетиката и минното дело.
В полето на енергетиката плановете на Техеран са за изграждането на електрически централи на стойност 660 млн. долара. Освен това Иран възнамерява да изгради най-голямата електрическа мрежа в Близкия Изток, която ще преминава през три държави - Ирак, Сирия и Ливан.
Пътната инфраструктура, ЖП гарите и летищата също влизат в списъка на обектите, които Иран има намерение да възстановява.
Не може да се изключи и още един, макар и по-отдалечен географски, съюзник на Дамаск, в лицето на Китай. Пекин често подкрепя Сирия на политическата сцена в Съвета за сигурност на ООН. През март 2017 г. В интервю за китайската телевизия „Phoenix“, Башар Асад похвали развитието двустранните отношения като заяви, че китайците са добре дошли да помогнат с каквото могат, във всеки един сектор на сирийската икономика.
Турция също има своите интереси, особено в северната част на страната, където тя провежда своите операции. След края на операцията „Ефратски щит“, турската държава започна да реконструира някои от разрушените сгради в по-големи градове като Ал Баб и Джераблус. Все пак трябва да се отбележи, че обстановката там е все още нестабилна, заради конфликтите между различните въоръжени групировки. Това само по себе си отхвърля осъществяването на големи инвестиционни проекти от страна на Турция, поне на този етап. Не бива да се пренебрегва и спорния статус на териториите под турски контрол, защото те все пак са в границите на сирийската държава.
Икономическите последици от войната в Сирия са тежки. Освен материалните поражения, страната загуби голяма част от своя народ. Населението на предвоенна Сирия е било 22 милиона души. Над 4 милиона сирийци, или 22% от населението, са напуснали страната от началото на войната. Доклад на ООН гласи, че около 4 милиона сирийски деца в момента не посещават училище.
И все пак, когато става въпрос за сирийските граждани, останали в държавата, трябва да се отбележи, че около 70% от тях избраха да живеят в територии под правителствен контрол – факт, който често се премълчава.
В резултат на този изтощителен конфликт, голяма част от сирийската енергийна инфраструктура, като петролопроводи, газови находища и електроцентрали е разрушена. Транспортната инфраструктура също понесе огромни щети. Почти няма ресор в икономиката, който да не е понесъл загуби. Налице е и криза в демографията. Възстановяването на тези стратегически сектори на сирийската икономика ще изисква значителни инвестиции. Основните съюзници на Дамаск в лицето на Русия и Иран едва ли ще позволят стратегическите им икономически интереси да бъдат засегнати. Двете държави имат пряк интерес да участват в икономическото възстановяване на Сирия.
Автор: Борислав Боев
