След съобщението за смъртта на Навални съпругата му Юлия Навалная заяви на Мюнхенската конференция по сигурността, че президентът Владимир Путин и неговото обкръжение ще трябва да отговарят за извършеното. На думи западните лидери също са солидарни с нея. Но Путин сега може да отпразнува поредната си победа и да се радва на безнаказаността си.
Кой уби Навални?
Медиите в Русия пишат, че Навални е “починал”, както изисква коректността. Но малцина са онези, които вярват в това, защото се съмняват, че Навални всъщност е бил убит. Каквато и да е реалната причина за смъртта му - тромбоза, отравяне, задушаване или нещо друго - той умря заради годините на мъчителни условия в заточение, липсата на медицински грижи и постоянния психологически тормоз. Той беше убит от страха, че може да бъде конкуренция за президентския пост - страх, който не оставяше Путин на мира. Путин се страхуваше дори да назове покойния опозиционер по име.
Алексей Навални не умря внезапно. Още щом го преместиха в тази безкрайно отдалечена наказателна колония в глухата провинция, се носеха слухове, че властта е планирала да го убие там. Но никой не искаше да повярва. Трудно беше да се повярва, че още съществуват държави като Северна Корея и Русия на Путин или организации като Хамас, които залавят хора и ги държат за заложници, за ги разменят като някакво имущество или просто да ги изнудват за живота им.
Но животът ни показва, че тъкмо това се случва и то все по-често. Престъпните методи са станали част от арсенала на цели държави. И Алексей Навални се бореше тъкмо против това, разобличавайки мафиотския характер на режима на Путин. Макар че той плати цената не само за това.
Навални беше алтернатива
Руските власти неслучайно се страхуваха от Навални. Не е тайна, че дори в обкръжението на Путин може да има хора, които са гледали на опозиционера като на вероятен бъдещ президент на Русия. За тези хора само допреди няколко години беше важно да разполагат с някаква алтернатива, която евентуално да сдържа диктаторските склонности на Путин.
На всичко това беше сложен край около 2020 година. Тогава Путин напълно незаконно пренаписа конституцията, а след това Федералната служба за сигурност (ФСБ) направи опит да отрови Алексей Навални. По чудо опозиционерът оцеля и безстрашно се завърна обратно в Русия, където веднага беше хвърлен зад решетките.
Но дори от затвора той успяваше да влияе на вътрешната политика в Русия. Пропагандистите на властта с радост припомнят, че популярността на Навални много бързо е спаднала до нивото на социологическата грешка, но те лъжат просто по навик.
Опозиционно настроените руснаци не са идиоти – на тях им е пределно ясно, че заложниците на властта нямат никакви шансове за президентския пост.
Ситуацията можеше рязко да се промени, ако Алексей Навални беше излязъл на свобода. Путин обаче нямаше как да допусне подобно нещо. Сега, когато Алексей е мъртъв, руският диктатор ще може да демонстрира на всички своята безалтернативност със зле прикрита радост – само месец преди псевдоизборите в Русия.
Реакциите след смъртта на Навални: възмущение вместо наказание
Сега просто няма кой да накаже Путин и обкръжението му за поредното престъпление. Руската опозиция е или в изгнание, или зад решетките. Може да се зародят антисистемни масови протести като реакция на убийството на Навални - все пак в такива случаи не може да се предвиди какво ще предприемат хората. Но това е малко вероятно. Те са уплашени, а и много от тях сега са в шок и усещат безизходица. В допълнение към двегодишната депресия у онези, които усещат, че Русия е извършила чудовищно престъпление, нападайки Украйна, без да могат обаче да го спрат. Така че най-вероятната реакция на случилото се не са протести, а емоционален шок.
Западните лидери на свой ред изразяват възмущението си и заплашват руските власти с възмездие, както става обикновено. Но с какви инструменти разполагат те, за да го постигнат? Санкциите срещу Русия, Путин и обкръжението му отдавна вече са безпрецедентни. Руският владетел дори е обявен за издирване от Международния наказателен съд. Единственият начин да се реагира сериозно на случилото се е да спрат да признават Владимир Путин за президент на Русия.
Незаконното му оставане на власт е очевидно, а след 17 март ще стане и ужасяващо реално. Западът обаче не е готов на такова колективно действие. Там смятат, че трябва да “разговарят с Путин” и да “запазят контакт”.
"Прекрасната Русия" остана в миналото
Така че никой сега няма да накаже Кремъл за неговите престъпления. Русия няма да прекрати и войната срещу Украйна. Тъкмо обратното - Путин явно демонстрира на всички, че ще се наложи да преговарят с него за Украйна – дори и да го смятат за престъпник и убиец.
В Русия сега рязко ще се увеличи броят на онези, които ще сметнат, че “прекрасното бъдеще" на Русия вече е отминало и повече няма да настъпи. А Кремъл със сигурност ще се опита да засили това усещане сред руснаците с нови репресии и вероятно дори с мобилизация, която мнозина очакват след псевдоизборите.
Автор: Иван Преображенский, Дойче веле
