Ситуацията със Западните Балкани винаги е била тема, която периодично изплува в публичното пространство, завихря се около моментните актуални тези, които летят от Изток и Запад, и бързо се сгромолясва в пропастта на безрезултатни договорки.
Още: След Сирия и Асад: Режимът в Иран ли е следващ?
И през тези дни фокусът е насочен към страните от полуострова - към тяхната интеграция, кохезия, развитие, модернизация, членство в НАТО и Европейския съюз. На едро се хвърлят и числа, зад които стоят баснословни суми за инвестиции в близко бъдеще.
От голямата среща в италианския град Триест дойде и голямата новина: Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) предвижда в следващите три години да осигури за Западните Балкани допълнителни 3.5 млрд. евро за инфраструктурни проекти, от които голяма част ще бъдат предоставени на Сърбия. Освен това бяха договорени 7 нови проекта на обща стойност 500 млн. евро. От тази сума 194 млн. евро са от субсидии от ЕС и кредити от Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. Предвидена е и субсидия от 11.4 млн. евро за енергийни и транспорти проекти.
Че интеграцията на страните от Западните Балкани е скъпо удоволствие, ЕС очевидно осъзнава това, ала и продължава с типичния си чиновнически маниер да смята, че дълбоките, трайните и дори ментално вкоренените проблеми в дадени общества биха могли изначално да се решават с осигуряването на едни пари за тяхното добруване. "Big mistake", както се казва, особено тук, на полуострова, където противоречията, раните от миналото, разпокъсаната истина и чувството за принадлежност се пекат на бавен огън, чиито пламъци взимат периодично по някоя-друга жертва като кръвнина.
Още: Защо малка и бедна Молдова (не) бърза за ЕС
Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?
Един след друг на чевермето от предразсъдъци, и стереотипи се изреждат САЩ, ЕС, Русия и обратно, за да си напомнят едни-други, че който владее Балканите има всичко. Брюксел е щедър в раздаването на съвети и пари, САЩ в дислоциирането на военни единици, а Русия - ами тя винаги е наоколо чрез механизмите за подривна дейност, шпионаж и разместване на пешките, които най-често пречат на играта. Трабват ви примери ли, ето малко:
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
1. Почти цяло десетилетие руски шпиони и дипломати са участвали в пропагандни дейности за всяване на раздори в Македония като част от усилията да бъде спряно присъединяването на балканските страни към НАТО. Това поне показаха разузнавателни документи, с които разполагат Organized Crime and Corruption Reporting Project (OCCRP) и партньорите им от NOVA TV и Crime and Corruption Reporting Network (KRIK).
Документите представляват доклади на македонското контраразузнаване. В тях са описани и подкрепата на сръбското разузнаване за антизападните и проруските националисти в Македония. Данните илюстрират ясно продължаващите усилия на Русия да увеличи влиянието си в бивша Югославия и да отклони региона от Запада.
2. Началото на 2017 г. бе белязано от най-голямата дислокация на американски военни сили в Източна Европа през последните десетилетия. В рамките на операцията „Atlantic Resolve“ ("Атлантическа решимост") американски танкове и бронетранспортьори пристигнаха в Полша, а в операцията участваха над 3500 войници, най-малко 80 танка и стотина бронетранспортьора, които бяха разположени в Естония, Латвия, Литва, Румъния, България и Унгария на ротационен принцип. И всичко това срещу предполагаемата агресия на Москва и опасенията на НАТО, че Русия се опитва да дестабилизира Източна Европа.
Още: Защо Северна Корея този път не се подигра на Сеул
Още: Иран: Страх и объркване от краха на Асад
3. Сега идват и близо четирите милиарда евро, които ще бъдат разпределени за "инфраструктурни проекти" от страна на Европа в страните от Западните Балкани. Повечето от парите, поне според думите на ръководителката на канцеларията на Европейската инвестиционна банка Дубравка Негре, ще бъдат дадени на Сърбия.
Ясно е, че влиянието над полуострова и околните му пространства е едно и също, тънкостта идва от механизмите и средствата. В миналото - борба за проливите, сега - битка за установяване на контрол и все на пиедестал принципът "Който владее Балканите, има света".
Изпъква обаче и още един нюанс - Западът създава силен фронт срещу Русия и намесата й на югозапад от Дунав. Той е примамлив, в него са заложени милиарди, военна сигурност и онази изпразнена от съдържание дума - "интеграция". Така Балканите се превръщат в един голям залък от несигурност и непредвидимост, който обаче дори такъв няма да бъде сервиран на трапезата на Кремъл. Други ще вечерят с него и дано само не се задавят!
Автор: Румен Скрински
