"Чичовото", като прякор, не бе особено коректно към Любослав Пенев. Защото никой не може да оспори почти бляскавата му професионалната кариера. И никаквъв "чичо" не го е подпирал за това! Любо Пенев имаше фенклуб в Испания, Любо Пенев вкара решаващи голове за България и въпреки че не участва пряко, имаше пълното право да дефилира с героите от "САЩ `94"! Още се помни пасът му, след който Емил Костадинов простреля Франция в 92-та минута! Но този пас не може да бъде индулгенция за Пенев и вече пета година да му гарантира мениджърското място в национални отбор - при това след серия треньорски провали.
Провали се с гръм и трясък племенникът на Пенев за световното в Бразилия, проваля се племенникът с гръм и трясък и сега - за европейското. А колегите му от националния с решаващ глас в БФС - Михайлов, Лечков, Сираков и Костадинов, продължават да му демонстрират вечно приятелство! Нагло и безцеремонно! И да го чакат да затвори пълния цикъл на провалите - след световното, след европейското, може би да се издъни и за олимпиадата - доколкото ще има футбол и там!
Да си го кажем направо - Любо Пенев въобще не става за треньор, камо ли за национален. Да ни прощава племенникът на Чичо, но му липсват не само знания, липсва му и интелект! Не е изключено, когато навърти годинките, и той, подобно на чичо си, да започне да ръси бисери, даже по-бисерни от неговите, в което няма нищо лошо. Не всеки може да е умен, не всеки - който се напъва да бъде треньор - може да е Фъргюсън, например!
Друг въпрос е, че Любо Пенев е чудесен менекен, разхожда се по пистата не като човека на Пената, а като модел на Долче и Габана! В което също няма нищо лошо. Лошото е, че манекенството не се съчетава с треньорството! Вече се разбра със сигурност, вчера също, както и миналия петък, че Малката Пена е оставил националния отбор на самотек - първо, зле комплектуван; второ, без тактика и стратегия, не само за всеки отделен мач, а и като цяло; не само като цяло, но и персонално - за всеки играч поотделно; Любо Пенев не може да подреди играчите си на терена, дори и да не спи пет нощи поред!
И като сме ги почнали - крайно време е да си дигнат задниците от креслата в Българския футболен съюз и останалите "американци" - шефът Борислав Михайлов, заместниците му Данчо Лечков, Емил Костадинов и Наско Сираков - "деятелите", които носят вината 20 години вече българският футбол да тъпче на място! Защото едно е да залагаш на краката, съвсем друго е да трябва да залагаш на главата! Някогашните герои доказаха, че това, първото, беше успешно, а другото, с главата, направо им е непосилно! Завършват цикли - кой от кой по-трагично, започват нови, а героите от 94-та са си все на "Кърниградска" с все по-големи заплати - само за сведение: месечната заплата на Любо Пенев - без премиите за победа и равен - е 45 хиляди лева! Джобни!
Шапки долу за героите от Далас и Сан Франциско, шут за футболната администрация, обаче! И тръгвайки си, да не забравят да си вземат Чичовото! Заедно с умствения багаж!
Автор: Валентин Стоев
