Антитерористичният законопроект вече влиза в парламента, макар че още не е качен на страницата на най-висшия ни законодателен орган - дано бъде качен преди да го приемат! Влиза с едно уточнение – ако си заподозрян в тероризъм, все пак ще можеш да ползваш интернет. И причината за това не е някакво особено великодушие на държавата, а фактът, че чисто административно няма как да се наложи такава забрана. Това си призна зам.-правосъдният министър Филип Гунев.
Точно този детайл показва защо българските граждани следва да са изключително притеснени от новия законопроект, който ще стане закон без никаква съпротива – убеден съм в това. Достатъчно е да се погледне какво направи военният министър Николай Ненчев преди два дни – той, милият, вече почва подготовка в армията, за да приеме тя новите си полицейски функции в случай на терористична ситуация сякаш не трябва преди това да стане законопроектът да мине на две четения в парламента, да мине през ресорна комисия. Така де, този законодателен процес е само някаква си там формалност, даже пречка!
Опасностите в готвения закон не са една и две! Първо – вътрешният министър казва дали сме в състояние на заплаха от тероризъм. Никой друг, поне на хартия, няма да осъществява контрол над това решение. А когато сме в такова положение, тогава "цял град може да бъде напълно блокиран", призна в ефира на bTV Филип Гунев. И няма мърдане – докато нашата полиция, която храбро ни пази, не излови терористите! Тук трябва да припомня каква е статистиката на разкриваемостта на кражбите и грабежите в България – давам тях за пример, защото предполагат малко повече съзнателна мисъл за извършване от убийствата, които в огромен процент от случаите се правят в състояние на афект т.е. престъпникът не е помислил предварително как да се покрие. Крадците обаче го мислят това, преди да тръгнат да действат. Терористите и те мислят. Та в ситуации на кражби полицията ни хваща крадеца при най-много 1 от всеки 3 случая. Не ми се мисли колко ли терористи ще бъдат хванати при, недай си Боже, няколко случая.
Да беше само авторитарната власт на вътрешния министър, да попреглътнем. Но не – законът дава власт на службите за сигурност да ни следят на всяка крачка с решение на специализирания съд, но ако вие обжалвате евентуално наложени ви мерки, ще трябва да минавате по канален ред, не по специализиран. Равнопоставеност?!
Особено нахално е разрешението службите да те подслушват за срок от до 3 години, без да се отчитат никъде! Ако някой засегнат обжалва, как точно ще се докаже дали е подслушван неправомерно или не, когато не могат да се съберат доказателства?
Ако пък е вярно, че ще се прави Национален антитерористичен щаб с участието на министри и зам.-министри и те ще вземат всяко решение с 2/3 мнозинство (припомням, законопроектът след приемането му от правителството още не е качен публично на сайта на парламента), тогава направо няма смисъл да се коментира! Когато дойде ред за операции, последното нещо, което трябва на експерти, е някой политик да им дава акъл!
Няма държава, която да се е справила с тероризма само с рестриктивни мерки. За целта трябва превенция – но в световен мащаб почти никой не иска да наложи истинската превенция. Когато не продаваш като обезумял оръжие на източници, от които терористи лесно могат да си купят, това е превенция. Когато развиваш икономиката си така, че да не стимулираш оръжейният сектор, това е превенция. Когато мислиш за еволюцията на обществото си така, че то да създава, а не да руши, това е превенция. Всичко това е колективно усилие на цялото човечество, но е и индивидуално на всяка държава. Така че да не се правят ченгетата у нас на по-големи светци от папата – безконтролното подслушване и следене по никакъв начин не помагат да се борим с тероризма, само увеличават възможностите за държавен терор.
Автор: Ивайло Ачев
