Ако не се ядосаме, още дълго ще ни купуват и продават

По принцип не е драма, ако "някой си" каже нещо срещу България. Само че Пьотр Толстой не е "някой си". Най-малкото той е новоизбран депутат от управляващата партия на Путин в Русия.

И това вдига случая на друго ниво.

"Просто ще я купим цялата. Половината от крайбрежието вече купихме". Това каза Толстой за България.

Отношенията между държавите са такива, каквито са отношенията между хората. Ако си безхарактерен, допускаш злонамерените да се упражняват върху теб, да те унижават, да те подценяват. Ако нямаш против нещо да се случва, то продължава да се случва. Ако не сметнеш за нужно да се защитиш, те нападат цял живот. Защото обикновено уроците се повтарят, докато не бъдат научени.

А България за пореден път се изправя пред урока на международното унижение. И за пореден път мълчи.

Не, не е достатъчно външният министър да напише две изречения в профила си във Фейсбук. Ние не сме Фейсбук държава, та това да свърши работа. Не може да се управляваме чрез волни разсъждения какво евентуално означава нещо си.

България не е за продан, но тези, които я управляват, я продават всеки ден.

Продават я, когато Турция необезпокоявано се меси във вътрешната ни политика и никой не реагира.

Продават я, когато Сърбия се гаври с българите от Западните покрайнини и никой не реагира.

Продават я, когато Румъния заявява териториални претенции в Черно море и никой не реагира.

Продават я, когато Македония краде идентичност, история и култура и никой не реагира.

Продават я, когато Вселенската патриаршия се държи с българската църква като с васална и никой не реагира.

И я продават, когато руски официални лица заявават, че страната ни е за продан и никой не реагира.

Продават я постоянно, евтино и нагло. Тези и стотици други пъти.

А българският народ и българската земя наистина не са за продан. Едни достойни представители на същия този български народ щяха да реагират както е редно - с официална протестна нота до руската държава. За да знае Русия, че не сме съгласни да гледа на нас като на задгранична собственост, в която по всяко време може да се нанесе. За да знае, че българският народ може да изпитва симпатия, но никога безусловно и сляпо раболепие. За да знае, че в България живеят хора, които са се борили много за това, което имат, и които не са съгласни друг да си въобразява, че може да им го вземе обратно.

Само че България все още няма достойни политици. Предателите, които допускаме да ни управляват, без значение от цвета, партията или политическата ориентация, не се възмущават, когато България бива унижавана.

Но ние можем. Затова, възмутете се. Ядосайте се. И го запомнете. Винаги е полезно човек да се възмути. Винаги е полезно да му писне от наглост и несправедливост. Ядът е първата крачка и е задължително да я направим.

Ако въпросните предатели, които ни управляват, нямат намерение да ни защитят, ще трябва да се защитим сами. Не от Русия, от тях самите. Защото с този яд в сърцето можете да отидете до урните следващия път. И ако го помните добре, да го използвате за наказание.

Прекалено малко и прекалено рядко се ядосваме за нещата, които наистина имат значение. Защото е крайно време и е жизнено важно да изгоним всички - и продавачите, и купувачите. Това, което купуват и продават, не е тяхно. То е наше и е добре да си го вземем.

Автор: Десислава Любомирова