От началото на 2016 г. до средата на следващата година ще се проведе преглед на качеството на активите в българската банкова система. В края на октомври БНБ избра "Делойт България" за консултант, който да окаже методологична и експертна подкрепа при различните етапи на провеждане на процеса. "На упражнението не трябва да се гледа истерично или че то ще създаде сътресения", заяви по време на конференцията „Банките и бизнесът“ Калин Христов във вторник.
По време на форума банковите шефове убеждаваха аудиторията и обществеността (чрез присъстващите медии), че оценката на банковите активи е нормално събитие, което в никакъв случай не трябва да се мисли, че ще доведе до банкова нестабилност.
"Аз не бих се страхувал толкова. В нашия регион нямаше драматични открития“, заяви пък Балаш Бури, съдружник в „Делойт Унгария“, който е взел участие и има поглед върху провеждането на подобни оценки в Унгария, Словения и Словакия. Той коментира изводите от извършените прегледи на банковите активи в страните от Централна и Източна Европа.
Проблемът обаче, драги банкови експерти, е, че дори да е абсолютно нормално събитие с контролирани последствия, то как да вярваш, че при нас ще се направи както трябва, когато имаме случая КТБ?!
Говорейки от позицията си на магистър по финансов мениджмънт, в една система винаги има силни и слаби звена. И дори слабите звена да представляват някаква опасност за себе си и своите клиенти, то ако регулацията и спазването на правилата са на лице, рискът на системно ниво ще е управляем. По време на конференцията се обясни, че ще има Фонд за преструктуриране на банковите активи, който ще се справи с евентуална нужда от преструктуриране в някои кредитни институции, ако след прегледа се наложи.
За мен проблемът е първо как да вярваме, че прегледът ще се извърши както трябва, дори „Делойт България“ да е консултант. Все пак друга международна одиторска компания в лицето на KPMG одитираше изтърбушената Корпоративна търговска банка.
Второ как да вярваме на Българска народна банка, която ще отговаря за оценката, когато тя не се е справила с надзора на спомената фалирала банка, а сега Сметната палата установи, че в периода 1 януари, 2012 г. – 31 декември, 2014 г., че 4 от кредитните институции не са били обект на пълна инспекция, 9 от кредитните институции не са били обект на пълна инспекция в рамките на две последователни години, като в 6 са извършвани само тематични или специализирани проверки. Така дори да сметнем, че новото ръководство на БНБ не е като старото, то няма как да не се зачудим дали има вероятност да се изкарат наяве някакви интересни задбалансови сметки, недостатъчно провизиране, неотчетен риск и прочие.
Трето, ако предположим, че прегледът на активите се извърши както трябва, как да сме сигурни, че изводите няма да се скрият, ако се окаже, че има нелицеприятни истини за някои банки? Да, много ще са включени в процеса, но какво от това... И в КТБ има и имаше хора, а още няма виновни – освен Цветан Василев, де – но хайде, той да не е единственият.
И как да не си скептичен към упражнението, което представлява прегледът на банковите активи? Не смятам, че тук става въпрос за търсене на сензация, въпреки че много „медии“ и медии ще се постараят да го представят в плашещи краски. Притеснението обаче е абсолютно нормално, когато се има предвид, че отчетите на КТБ преди да фалира никак не изглеждаха зле. Да, казваш си, лихвите са много високи, но за това можеше да се намери обяснение с желанието на банката да привлече депозитна база на фона на многото отпускани кредити. Все пак съотношението депозити/кредити трябва да си е в рамките на определено ниво.
После – имаш одит на международна одиторска компания. Мен поне са ме учили, че одиторите са голяма работа – тези, които си държат на реномето, гледат да са коректни и да внимават какво подписват и с какво мнение. Е, как да не си мислиш, че банката е окей, като е била одитирана от KPMG?!
Трето – имаш банков надзор, който нали трябваше адекватно да контролира какво се случва в банките; поне от време-навреме. И какво се получи – фалит на четвъртата по големина банка в България, която в предните няколко години от 9-та по големина стигна 4-то място. Това не трябваше ли да предизвика вниманието на банков надзор на БНБ?
Е, все говорени неща.... Но в контекста на предстоящия преглед на банковите активи опасенията са абсолютно адекватни и обяснението, че по принцип това се превръща в нормална практика, а в другите страни от региона е нямало ексцесии, нас няма как да ни успокои. Тук нещата, както знаем, са малко по-различни.
Автор: Петя Бързилска
