Да, аз ще гласувам на 25 май 2014 година. Въпреки отчаянието, апатията, почти пълната липса на алтернатива, чувството за безнадеждност или може би именно заради това.
Защото това е последното нещо, което мога да направя. Защото да гласувам е моята капка в локвата или океана на това, което ще сътвори българина на тези избори, но ще е МОЯТА.
Защото не просто имам желание да негодувам на масата с приятели, а имам желание да се боря и да променя нещо.
Защото няма да позволя някой друг да решава вместо мен.
Защото, гласувайки, ще имам право да искам по-доброто за себе си.
Защото съм отговорна към себе си и бъдещето, което искам за мен и за децата ми.
Защото съм част от тази държава и тя трябва да знае кого съм избрала.
Защото съм психически здрава (или поне до момента никой не е доказал обратното) и имам право на глас.
Защото така ще имам пълното морално право да отида на следващия протест.
Защото не ми остава нищо друго…
И не ме интересува кои са първите три, пет водещи партии, нито пък, че моят глас ще отиде за една малка и без никакви шансове такава.
Защото няма да правя сметки, за кого да отиде гласа ми, за да не спечели еди кой си….
Ще гласувам по съвест и каквото се получи.
А това, което излезе накрая ще сме си го направили ние!
Автор: Евгения Гигова
